Не знам от къде да започна, но все от някъде трябва да е... Съжалявам за всичко което стана преди време... Съжалявам, че ти изгуби доверие в мен, не исках да стане така, наистина не исках. Тогава те обичах, обичам те и сега... Не съм спирала да те обичам... Ти ми подари толкова много щастие и усмивки, а също и 4 месеца измъчване по теб... Не го показвах външно... бях горда и прикривах болката си доста добре. Мисля, че не съм имала толкова силни чувства към някой..., но също и мисля, че само с една твоя дума може да създадеш един прекрасен свят изпълнен с мечти, усмивки и сълзи от радост... един чудесен свят в който искам да съм... наистина искам..., но с друга твоя дума, можеш да убиеш душата ми... да я изпепелиш и тя да бъде отнесена от вятъра, наречен ~живот~, но любовта ми не можеш да убиеш... Колкото и да искаш, не би могъл... защото сърцето ми бие заедно с твоето, дори да не споделяш пак това което чувствах и чувствам към теб... не разбирам защо и как толкова много съм привързана към теб, не знам кога и как ще съм с теб, но искам да стане... дори за малко. Искам да те прегърна, да те почувствам до себе си, дъхът ми да спре и да почувствам, че живея... няма да мисля за нищо в този момент, просто ще го запазя в съзнанието си и ако някога имам възможността той да стане отново ще съм безкрайно щастлива, че имам правото отново да те усетя... 4 месеца аз изгарях от болка, гняв, яд, любов... правих опити да се сдобрим, ти - не... Най-после нещо в теб явно е проговорило и Господ е чул молитвите и плача ми...прости ми. Благодаря ти. Благодаря ти, че те има. Благодаря ти за всяка твоя мила дума. За всяка целувка. За всеки жест. За всяка споделена болка и споделено щастие. Благодаря ти, че ми помогна да открия, че мога да чувствам една толкова голяма, но уви може би невъзможна любов. Благодаря ти. Ти си душата ми, сърцето ми. Само ти си в мислите ми, в спомените ми... Искам те и в бъдещето ми. Толкова много, много те обичам. А не зная как да ти го кажа. Надали някога ще прочетеш това писмо, то ми служи по-скоро като душевно кошче в което да прехвърля част от мъките и болките си, но не и част от любовта ми. В сърцето ми винаги ще има една празнина,винаги ще има място за теб...И всеки път когато си спомням за теб ще усещам неповторимо щастие, но и неповторима болка. Ще си спомням за момчето, което ми показа това което наистина съм, показа ми най-хубавите страни от живота... показа ми любов...

CaTwOMaN
25 Апр 2005 г.

Коментари: 9
bubi #1, 25 Апр 2005 г.
оооооооооооооооооооооооооооооооооо
black_lady #2, 25 Апр 2005 г.
mnogo, mnogo, mnogo e hubavo kakvoto i da kaja, shte byde malko spored men obache ne ti sa choveyt, koito da e blagodaren v slucheq - trqbva da e toi...
WiLl-0-ThE-WiSp #3, 25 Апр 2005 г.
Много хубаво,много чувствено,много благородно...Това писмо съдържа в себе си доза самоотрицание.Но сигурно си се почувствала по-добре,след като си го написала.Наистина ли така се чувстваш в момента?Това ли преживяваш?Ако е така...аз бих казала,че и в невъзможната любов ( ти сама я определяш МОЖЕ БИ като такава) има нещо много красиво и истинско.Понякога е нужно да изживеем нещо толкова дълбоко и тъжно,защото то ни помага да опознаем по-добре себе си,да се вгледаме в света по по-различен начин,който допринася за душевното ни израстване. И любовта и болката от нея ни карат да се чувсваме живи ! ... "Нещата,които не ни убиват,ни правят по-силни ! "
tsavti #4, 26 Апр 2005 г.
Boo #5, 27 Апр 2005 г.
4 meseca...aah; haresfa mi
CaTwOMaN #6, 28 Апр 2005 г.
ох... точно това е което изживявам... а дори не помня кога съм пратила тоя материал
iliana_lp #7, 30 Апр 2005 г.
az bih kazala samo edno de6to i to e : SUPER
tsavti #8, 02 Май 2005 г.
Abe bubi ti osven ooooooooooooooooooooooo drugo moje6 li da kazva6???
sexy_bad_girl #9, 06 Юли 2005 г.
uha sladi4ko e