Един обрат

В една януарска зимна нощ две приятелки - Анджелина и Емилия - излязоха на дискотека. Там и двете се забавляваха. След известно време Анджи реши да излезе малко на чист въздух. Тогава тя видя Иван - бившето си гадже. Те, разбира се, се поздравиха.
- Здравей! - каза Иван.
- Здрасти - промълви Анджи боязливо.
Бяха изминали 5 месеца откакто скъсаха, но Иван все още не я бе забравил.
- Липсваш ми! - промълви той. - Много ми липсваш. Защо не ми дадеш оше един шанс?
- Не. Не мога. Не искам.
- Защо да не пробваме още веднъж?
Но Анджи не изпитваше нищо към него и му го бе казала деликатно.
- Разбирам те - прошепна тя. - Но просто не искам да бъдем нещо повече от приятели.
А и тя не бе забравила голямата си любов.
- Дай ми още един шанс! - молеше я Иван.
- Не, не искам да те нараня и да ти давам празни надежди.
От дума на дума се стигна до разговор за приятелките на Анджелина и точно в този момент момчето каза:
- Трябва да ти призная нещо. Изпитвам чувства към Емилия. Аз я харесвам, но обичам теб.
Тогава Анджи си спомни и за признанието на Емилия. Тя й бе казала, че си го харесва. Неочаквано Иван каза:
- ОК. Щом е така попитай я дали може да стане нещо между нас, по този начин, може би ще те забравя.
Анджелина разбра, че Иван иска да бъде и с нея, но и с Емилия. Тя се съгласи да разговаря с приятелката си,защото бе способна на всичко, само и само да се отърве от Иван.
И ето до края на вечерта Иван и Емилия станаха гаджета. Вече бяха забравили за Анджелина, а на нея сякаш и падна камък от сърцето, макар че взнезаптно в душата й нахлу някакво натрапчиво чувство. Може би тя ревнуваше. Или просто завиждаше, че двамата са щастливи? Тя така и не намери начин, по който да привлече вниманието на единствения човек за нея.