Грешка

Какво направих? Сега проклинам себе си и своята съдба. Имаше надежда за миг или може би два, но аз я погубих. Наруших ли твоя душевен покой, или може би те обидих? Беше ли лъжа всичко между нас или просто не бях достатъчно добра за теб?
Сега мълчанието ти ме убива. Агонияга е толкова силна че предпочитам да свърша със себе си отколкото да преживея срама и унижението, пред теб още веднъж. Бях отхвърлена, не те послушах ... сега съм отхвърлена пак и повярвай ми така боли...
Казват, че да обичаш истински веднъж е достатъчно, за да разбереш че си жив, че да се оттеглиш и да дадеш път на другите е благородство. Аз не го разбрах. Мога само да чуя собственото си наранено сърце. Не, не ме оставяй моля те недей, и затварят се моите очи, не остана наистина много живот и за какво ли по дяволите бих съществувала и да знам че думите ми останаха глас в пустиня. Вятъра ги разпръсна и те останаха нечути и несподелени да търсят любовта и векове след нас проклели.
А струва ли си да живееш, да обичаш, да копнееш, да жадуваш за мечта ...защо нали е само мечта...
И свърши се вече, премина черна каляска а вътре ухилена бе тъгата, съмненията завладяли съзнанието ми надделяха на борбата да запазя любовта... това е непосилно, затова те моля ти да ми простиш и вече не ще ме чуеш ти, а как боли и тихо сърцето кърви...