Историята на една анорексичка

"And you're my obsession
I love you to the bones
And Ana wrecks your life
Like an anorexia life"
Silverchair - "Ana's Song (Open Fire)"

Теди влезе в стаята с обичайния си рязък маниер, но по изключение и с усмивка, тананикайки си песен от концерта предишната вечер. Настроението й беше необичайно добро... докато не видя сестра си отново да плаче, скрила лице във възглавницата. Въздъхна уморено. Някои неща просто никога не се променяха.
- Предполагам, че това е дежурният ти поздрав за добро утро?
Цвети надигна глава от завивките и отчаяно промърмори:
- Той ме заряза...
Повдигайки вежди с престорена учуденост, Теди възкликна:
- О, нима? Каква изненада! Добрата новина е, че му трябваха само три години, за да стигне до най-естественото решение на света...
Ставайки рязко от леглото, Цветелина застана пред нея и размята заканително пръст под носа й:
- Винаги си била толкова злобна и жестока с мен! Пожелавам ти някой ден да ти се случи същото - многогодишният ти приятел да те зареже, но ти да го преживееш по-зле дори и от мен! - и след поредния изблик на плач избяга навън.
Теди поклати глава след нея. Това момиче ставаше все по-зле с всеки изминал ден. Може би все пак трябваше да намине да посети Наско преди да излезе на срещата с гаджето си.

Бившият вече приятел на Цвети живееше сравнително далеч, но на Теди й беше лесно да намери дома му. Почука на вратата и когато той й отвори, вместо поздрав тя изстреля набързо:
- Сам ли си?
И когато той кимна утвърдително, тя го събори на земята само с един силен, точно премерен удар. Беше доста една и силна за момиче, а милитъри стилът, който използваше за обличане, отговаряше и на характера й. Мъжко момиче от глава до пети.
- А това защо беше? - попита Наско, потърквайки брадичката си, като се стараеше всячески да не изохка с глас от болка.
- Защото си кретен и сам го знаеш - Теди присви очи - Никога не съм те харесвала. Подозирах, че ще причиниш нещо такова на сестра ми един ден...
- Та ти не понасяш сестра си! - искрено изумен възкликна той - Защо ти е сега да я защитаваш...
- Защото все пак с нея сме една кръв, умнико! Искам да изчезнеш от живота й... Никога да не се занимаваш повече с нея! Когато тя мине по коридора, ще се правиш, че не я забелязваш; когато те попита нещо, ще се преструваш, че не си я чул. Не искам по никакъв начин да чувам, че си й дал някакви лъжливи надежди. Вярно е, че тя си е малко луда "емо", но това не ти дава право да си играеш с чувствата й. Тя ми е сестра. Разбиеш ли й пак сърцето, аз пък ще дойда да ти разбия лицето. Знаеш, че не се шегувам!
Уплашеното мигане на момчето беше повече от красноречиво относно вярата му във всяка нейна дума.

Възвърнала веселото си настроение, Теди се отправи на среща с Весо - гаджето й от доста време насам. Весо приличаше на нея - "луд", боен хеви-метъл фен. Цялата им компания беше такава. Обичайните им занимания се свеждаха от пиене на промишлени количеста бира по тъмните, опушени кръчми до диви изживявания по рок концертите.
Тя го чакаше с другите на обичайното място както винаги, но той закъсняваше, затова цялата компания се премести в близката кръчма. Междувременно Лоли, една от сравнително новите попълнения на компанията, двусмислено подметна:
- Сигурно двамата с Крис пак са се усамотили някъде... - но млъкна, тъй като някой я срита под масата, а от няколко страни се чу внезапна задружна кашлица.
- С Крис? - Теди недоумяваше - С Крис, малката руса приятелка на сестра му?
Всички изведнъж си бяха намерили някакво занимание и се правеха на разсеяни. Очевидно беше нежеланието им да й отговорят. Теди скочи и със сила изблъска масата, така че тя се удари шумно в стената, а после падна и всички чаши и прибори се потрошиха. Без да обръща внимание на ужасените погледи на бармана и сервитьорките, тя издърпа Лоли навън и когато останаха сами, с измамно спокоен глас я попита:
- От кога продължава това и защо никой не ми е казал?
- От около две сед-д-дмици - момичето заекваше от притеснение - А защо не си научила, мисля, че е повече от ясно...
- По дяволите! - Теди прокара пръсти през косата си. Не беше го очаквала от него. Та те си бяха двойка почти откакто се помнеха! - Какво може да го е накарало да се занимава с тази... Ах, само да ми падне това девойче! Ще я...
- Спри се - Лоли я дръпна за ръката - Проблемът не е в Крис. Сладки, малки тинейджърки има на път и през път, но не гаджето на всяко момиче тръгва да изневерява. Замисли се малко...
Знаеше, че момичето е право, но като всяка жена не можеше да избегне първичния рефлекс да търси вината първо у другата жена. Искаше й се тя да е зла, манипулативна използвачка, която да е оплела приятеля й с тайнствени, подли интриги, и, разбира се, тя, Теди, щеше да се справи с нея като с един здрав бой й изтръгне всички нужни самопризнания, за да може после да "отвори очите" на Весо и двамата да си живеят мирно и щастливо, както преди, напълно забравяйки този... нещастен инцидент. Но нещата в истинския живот не ставаха точно така, колкото и да му се искаше на човек. Никой не си отиваше от една идеална, пълно щастлива връзка. Винаги имаше някакъв проблем, за да се прецакат нещата, и този проблем си беше чисто вътрешен. Нейната мисия сега беше да го намери.
- Той споделял ли ти е нещо? Казвал ли ти е защо има отношения с нея? - навъсено попита.
- Да, той спомена нещо... - Лоли се изчерви - Виж, много ми е неудобно да ти го кажа, Теди, но... ти не си точно типа жена, която се поддържа достатъчно. Той се оплакваше, че в последно време си напълняла доста и не правиш нищо по въпроса, а според него, за да бъде истински женствена една жена трябва да си има и хубава фигура... Още повече, че в края на годината е нашата абитуриентска нощ и един мъж трябва да има до себе си принцеса, а не мъжкарана... Ох, не исках да те обидя!
Теди се дръпна като опарена. Не достатъчно женствена... Не можеше да повярва. Не че беше била някога особено суетна, но все пак тя беше и жена, и тази обида сега остави горчив вкус.

Прибра се като насън. За щастие, Цвети спеше. Теди застана пред огледалото и критично се огледа от горе до долу.
"Е, може би наистина имам някой друг килограм в повече на някои части, но чак пък да каже той, че... Уф, кого ли заблуждавам, такова съм прасе! Всичката тази бира и пържените картофки са се отразили доста зле..."
Колкото по-дълго стоеше пред огледалото и се гледаше, толкова повече се депресираше.
- Ей, какво правиш? - Цвети се беше надигнала.
- Дръж си устата! - сряза я Теди и другата послушно си легна обратно, обръщайки се на другата страна.

Следващите седмици за Теди минаха бавно и мъчително. Писа на приятеля си, че не иска да се виждат известно време. Весо направи някакви жалки опити да протестира, но бързо се отказа.
С всеки следващ ден тя ставаше все по-погълната от маниакалното си желание да отслабне. Вече не ставаше въпрос просто за това да си върне момчето, което обича, а за нещо далеч по-сериозно: да докаже на целия свят и по-специално на себе си, че може да бъде пълноценна и красива жена. По цял ден правеше упражнения, ходеше да тича, посещаваше фитнеса, играеше до изтощение баскетбол с момчетата от квартала. Не хапваше нищо преди изрично да види съдържанието на съставките му и постепенно изучи наизуст калориите на всеки един продукт в супермаркета. Непрекъснато заменяше една храна с друга, защото винаги, винаги имаше по-нискокалоричен заместител. Най-накрая осъзна, че всъщност няма нищо по-хубаво и полезно от чистата минерална вода и напълно спря да се храни. Мъчителният глад с времето изчезна, както и всяка мисъл и желание за храна. Килограмите й се топяха все повече и повече - краката й станаха тънички, биреното коремче изчезна и дори хлътна, а ребрата дори можеше да си ги преброи без усилие. Лицето й, изчистено от излишните тлъстини, показа най-сетне истинските си красиви и деликатни черти. И все пак й се струваше, че винаги има поне още 3кг, които са й излишни...
- Изглеждаш невероятно добре - каза й сестра й, когато за първи път я видя облечена в рокля - Да не си минала на диета?
Подобни изказвания от други хора й вдъхваха все повече увереност и накрая тя се съгласи да се види отново с Весо. Зяпналата му уста говореше и без думи.
Теди се усмихна вътрешно... Предстоеше извънредно интересна абитуриентска нощ. Тя щеше да бъде не просто принцеса, а кралицата на випуска! Светът щеше да бъде в краката й... И никой вече нямаше да я нарече мъжкарана, нали?