Денят й беше тежък. Почувства се наистина щастлива, когато най-сетне се озова в леглото си и имаше няколко мига да затвори очи и да си почине. Бе захвърлила якето си настрани, обувките й се търкаляха из стаята. Умората я бе изпълнила изцяло. Изведнъж отвори очи. В съня си дочу рефрен от най-красивата за нея балада на този свят. Изведнъж умората изчезна и момичето се пренесе на най-прекрасното място на света. Отново усети силните му ръце, вплетени в косите й, нежните целувки, които разтапяха цялото й същество.

Тази нощ нямаше утре. Нямаше и вчера, нямаше го дори и днес. Имаше го само митът - без минало и бъдеще. Настоящето беше един блус, изпълнил и двамата, накарал ги да почустват неща, непознати досега. Един блус, кратък и безкраен, предизвестяващ началото и обричащ края, ги събра в едно и в този миг душите им танцуваха заедно телата в ритъм, който цял живот ще носят в сърцата си. Ритъмът на тяхната любов, започнала в един миг и завършила два пъти по-бързо, но по-истинска от всичко на света.

Те танцуваха. Цяла нощ. Сърцата им биеха лудо, телата им се носеха сякаш не по дансинга, а по въздуха. Те не танцуваха - летяха към техния Онзи, който създадоха и разрушиха. Защото знаеха, че не могат да живеят едни без друг, но няам шанс да бъдат заедно. Не спираха да танцуват своя първи и последен блус. Танцуваха до сетни сили и накрая уморени, но щастливи заспаха. не искаха да се будят, защото утрото предизвестяваше тяхната раздяла.

Тя се бе унесла отново. Спомените я довършиха в този и без това тежък ден. Следи от сълзи блестяха по умореното й лице, което изведнъж отново се събуди, дочула мелодията на друга песен, която мразеше от дъното на душата си, но бе последното нещо, напомнящо й за него. Песента на тяхната раздяла...

Krisonity
29 Дек 2007 г.

Коментари: 3
Sixsense #1, 29 Дек 2007 г.
strahotno e.bravos
ViZzZ #2, 30 Дек 2007 г.
aу тъжно
MiMcHeToOo #3, 30 Дек 2007 г.
Прекрасно..