- Здравей, Алекс – усмихна се Милена – Днес изглеждаш невероятно сладък, не мога да не го отбележа...
Тя му съблазняващ дяволит поглед, при което той дяволито й намигна, но двамата бяха прекъснати незабавно от Нина, неговата ревнива приятелка:
- Хайде да танцуваме мили – с пресилен ентусиазъм помоли тя и преди той да й отговори нещо, тя го завлече към дансинга.
Милена ги наблюдава известно време замислено, после се обърна към останалите хора от компанията. Те си говореха нещо оживено, но тя нямаше желание да се включва в разговора им. Пък и точно сега не й беше до това... Очите й се спряха на лицето на едно определено момче от тези около нея - Даниел. Все още нещо дълбоко в нея трепваше щом го погледнеше...
“Ще го забравя ли изобщо някога, запита се тя, ще го забравя ли... Ето, вече от два месеца сме разделени, но аз все още не съм безразлична! Ах, но никога няма да простя на онази, която ни раздели, никога! Просто още не знае какво я чака...”
Междувременно танцът на двойката беше свършил. Милена видя как Нина излезе за малко навън с някаква приятелка, навярно да изпушат по една цигара. Сега пътят й към Алекс беше чист. Веднага използва момента...
- Хей, как така те остави твоята любима сам – весело подхвърли тя.
- Рядко се случва, но знае, че и аз искам да дишам – отвърна той – А пък знаеш ли, твоята компания ми е извънредно приятна...
- О, на мен твоята също...
Пофлиртуваха няколко минути, като през това време Милена се поздравяваше, че за сега подходът й има завиден успех.
Внезапно обаче Нина се появи, извънредно ядосана, хвана съперничката си за ръката и я замъкна навън. Дори и красивата, студена есенна нощ не успя да намали напрежението между двете...
- Какво целиш! – извика Нина – Виждам как се умилкваш около Алекс... Веднага ми кажи защо го правиш!
Издърпвайки рязко ръката си, Милена хладно отвърна:
- Някога ти ми отне нещо мое... нещо, на което аз много държах. Знаеш какво казват хората, нали? Око за око, зъб за зъб... и мъж за мъж! Заради теб загубих Дани, сега е твой ред да изпиташ що е то приятелят ти да полудее по друга!
- Между мен и Даниел не е имало нищо! – но тя пребледня леко, а думите й звучаха крайно неубедително – Защо си мислиш, че той те изостави заради мен?
- Аз не съм глупачка... – Милена заплашителни присви очи – Нима си мислеше, че мога да бъда заблудена? Не... Една жена усеща щом мъжът охладнее към нея, без значение колко добре прикрива той безразличието си. Знаех, че той не може да се промени така без повод... Интуитивно усетих, че има друга жена. Не ми беше трудно да се досетя, че става дума за теб – той винаги е имал слабост към блондинки, а пък ти от край време ме мразиш безкрайно много, макар и никога да не разбрах защо, още повече че преди бяхме толкова добри приятелки!
Нина изсумтя ядосано, дори потръпна за миг от безсилен гняв. Накрая избухна:
- Как да не знаеш защо! Мразя те още от както бяхме съученички, стоящи на един чин... Ти беше любимката на всички учители, най-обичаната от момичетата, най-търсената от момчетата, най-хубавата и с най-добрите оценки... Къде бях аз сред всичко това? В сянка! Трябваше да ти покажа, че не си толкова велика, колкото те изкарваха всички! Да те приземя, да спреш да се мислиш за принцеса... Затова се посветих на задачата да ти отнема приятеля... и честно казано не ми беше особено трудно! Ха-ха...
Преди обаче да се изсмее докрай една звучна плесница я накара да замълчи.
- Млъкни! – извика Милена – Просто млъкни... Ти си чудовище и никога не си ми била приятелка! Съжалявам за всеки миг, който съм прекарала с теб... Съжалявам и Даниел, който не съзнава какво загуби заради твоите интриги, както съжалявам и Алекс за дето е станал обект на интерес за теб сега! Дръж си ги и двамата, не ми трябват вече; просто не си струва да се занимавам с теб...
Нина се прибра в дискотеката...
Милена остана сама в нощта. Вятърът задуха по-силно, а и започна да вали. Но тя не усещаше сякаш нищо от това.
Бавно се приближи към дискотеката. Застана обаче отвън, до прозореца. Изтри с премръзнала ръка запотеното стъкло и погледна вътре. Даниел танцуваше с някакво непознато момиче. Тя въздъхна. Защо й беше толкова трудно да приеме края...?

black_lady
23 Юни 2005 г.

Коментари: 5
bubi #1, 23 Юни 2005 г.
bubi #2, 23 Юни 2005 г.
много е як разказа!!!
CaTwOMaN #3, 24 Юни 2005 г.
Харесва ми постъпката на Милена ... Отмъщението не е хубаво нещо,но го има... Само,че когато видиш,че нещо е изгубено трябва да продължиш напред и да не се обръщаш назад... Колкото и да е трудно... Нина ми е антипатична ... МНООООГО антипатична... Разказчето е жестоко,но какво ли мога да очаквам от теби...
veet #4, 11 Юли 2005 г.
Страхотен разказ..наистина си личи,че имаш талант....продължавай все така
cornelkaa #5, 20 Юли 2005 г.
ei black_lady ti si znae6 4e az sum fenka na tvoite razkazi i naprao sum vlibena v tvor4estvoto ti ti naistina ima6 talant