Прах

Стоя сама на скарцащия стол, подпряла глава на безжизнената си ръка. Мисля дали ще успея болката да изтрагна. Не мога да сдьржам сьлзите си... ето една току-що пророних... плъзга се по лицето ми, право надолу...! Чакам те сама, чакам да се вьрнеш, но вратата не се отваря. Изведньж чух дъжда удрящ по порзореца. Замислих се защо и в моето сърце не валеше така...! Сега то е пустиня, всичко е на прах, няма ни льч светлина, ни нещо живо. Прах и нищо друго! Наведох глава и видях как сьлзата капна вьрху листа, на които пишех писмо за теб... разрових се в спомените си! Спомних си онези красиви мигове и изведньж разбрах, че всичко е минало... Толкова спомени потънали в Прах! Боли... чакам те, но ти не се врьщш... Дъждьт не спира, тмно, мрачно, студено е... стоя сама в стаята и те чакам. Но теб те няма... Сякаш чух шум, сякаш вратата се отвори, видях те - Ти беше! Мина покрай мен, но не ме видя, повиках те, но не ме чу, докоснах те, но не усети, тогава разбрах това не беше ти, беше твоят призрак! Станах от стола, оставих писмото на масата, взех си куфара и трьгнах. Преди да изляза се спрях, обьрнах се и видях, че всичко е в прах. Погледът ми попадна на свещта, която бе запалена... тя почти не гореше, пламакьт й изгасваше постепенно... Приближих се, наведох се и я изгасих, нищо не се виждаше. Отворих вратата, тя изскърца. След миг вече я бях затворила. Нямах смелост да се обьрна... просто продължих...