Тя беше седемнайсетгодишно момиче... Обичаше много приятелите си, споделяше им всичко, но ето че дойде денят в който се влюби... Ако можеше да се нарече любов. Tя се казваше Деси, а момчето, в което се влюби беше Костадин, или както му казваха приятелите - Дидо. Те се познаваха от доста време, но не си говореха.. Един ден обаче те си чатеха и се разбраха да се видят.
Ето, че дойде и момента, в който Деси очакваше с нетърпение. Часът беше 20:00 и Дидо чакаше Деси... Ето, че и тя дойде...

- Здравей! - каза Дидо.
- Здрасти! -каза с разтреперен от вълнение глас Деси.

Разбраха се да отидат в един парк... Те вървяха бавно, като по пътя не си говореха нищо... След като стигнаха до парка те седнаха на една пейка. Започнаха да си говорят за приятели, гаджета и т.н. Деси сподели почти всичко, свързано с нейните бивши гаджета, но не с големи подробности. Дидо също сподели някои неща. Докато се бяха унесли в разговор Дидо хвана ръката на Деси... Тя се почувства много добре, но това не беше достатъчно за нея. Деси искаше да го прегърне силно и никога да не го пуска... След известно време Дидо се приближи до красивото момиче, притисна я до себе си и я целуна. Деси, естествено, отвърна на така желаната от нея целувка. Почувства се така, както не се бе чувствала от много време насам... Чувстваше се желана.

- Не мога да повярвам, че се случи! - каза Деси
- И аз не мога, но случи се - каза Дидо. Много съм щастлив, че съм с теб, не искам да те загубя -Добави той, гледайки Деси в красивите и кафяви очи.

Деси не каза нищо, а просто го целуна.
- Обичам те! - каза Дидо.
- И аз те обичам и имам чувства към теб от много одавна, още докато беше с Мария (бившо гадже на Дидо) - отвърна младата девойка.
- Но зашо не ми каза по-рано? Нещата може би щяха да са по съвсем различен начин - каза разтревожен той.
- Как да ти кажа, след като беше с друга. Как да ти кажа след, като ве виждах всеки ден заедно... Чувствах се ужасно - каза през сълзи Деси.

Дидо за пореден път я целуна, но ето, че дойде време Деси да се прибира. Той се прояви като кавалер и й предложи да я изпрати до вкъщи... Тя, естествено, прие...

Вървяха съвсем бавно и нито за миг не се пуснаха. Бяха се прегърнали така силно, че искаха времето да спре и да са винаги заедно, без никой и нищо да ги раздели.

- Обещай ми никога да не ме забравиш, че никога няма да ме оставиш сама! - каза Деси.
- Обещавам!

Те стигнаха до домът на Деси, целунаха се и се разделиха.
Първата им среща мина чудесно...

И ето, че мина месец, откакто бяха заедно и нещата изглеждаха по съвсем различен начин. Дидо не казваше на Деси, че я обича, че му липсва... не се държеше както преди. Постоянно се караха.
Един ден те се разбраха да излезат заедно, но Дидо не се обади на Деси. След като тя разбра, че няма да излезе с момчето, което обича, Деси реши да отиде на дискотека с две нейни много добри приятелки - Таня и Мила. Те бяха като сестри. Нямаха тайни една от друга. Трите момичета много се веселиха, танцуваха, пяха, смяха се, но настъпи краят на купона...

Неразделните приятелки отидоха в центъра на града и там Деси видя Дидо. Цялата се разтрепери щом го видя. Не очакваше той да е там. От кафявите й очи започнаха да се стичат сълзи. Остана разочарована от това, че момчето на нейният живот я пренебрегна, при положение, че тя е в града заради него.

След много плач и дълъг разговор с Таня и Мила тя се прибра... Цяла нощ не можа да заспи. Мислеше си само и единствено за него!

Рядко мислим за това, което имаме, но винаги за това, което ни липсва!!!

Изпратено от: _^NEPOVTORIMA^_

24 Юли 2007 г.

Коментари: 3
MiMcHeToOo #1, 24 Юли 2007 г.
Поучително е.. Хареса ми
dafi_bs #2, 27 Юли 2007 г.
Рядко мислим за това, което имаме, но винаги за това, което ни липсва!!!....... вярно е ....
the_bestgirl #3, 19 Дек 2009 г.
pri polojenie 4e se sre6tat za 1 pyt i izvednyj "Obi4am te!". tova dori po filmite ne stava, da ne kaja i v prikazkite ne e taka.