Въпреки че израства с класическата музика, Найджъл Кенеди винаги е имал слабост към джаза. Докато учи класическа цигулка в училището на Йенуди Менухин в Съри, едно посещение на джаз цигуларя Стифейн Грапели му разкрива големия потенциал на инструмента.

„Грапели посети училището докато бях на 11 или 12 години и това действително ме промени и ми разкри възможностите на цигулката спрямо различни други музикални форми”, спомня си Найджъл. „Той просто попита: „Иска ли някой да свири?” и аз взех цигулката си и отговорих „Да”. Той беше наистина впечатлен, че някой с три поколения по-малък е заинтригуван от тази музика”.

Новият двоен албум на Кенеди, A Very Nice Album, отбелязва неговото най-смело пътуване из дебрите на джаз музиката. Предишните му опити - Blue Note Sessions от 2006 и Nigel Kennedy Plays Jazz от 1999 се фокусират върху произведения от минали джаз величия, но този път Кенеди прави крачка напред като композитор и импровизатор.

“С издаването на албума Blue Note обявих намеренията си”, споделя той. „Тогава имах невероятната възможност да работя с музиканти като Жак Дежонет и Рон Картър и да наблюдавам отношението към работата им. Страхотно е да можеш да се отдаваш изцяло на музиката на 60 или 70 годишна възраст вместо да се тревожиш за построяването на нов плувен басейн в градината или нещо подобно”.

A Very Nice Album е нагледно доказателство за креативността на Кенеди, която го движи напред. Наскоро той издаде два класически албума за EMI /Анимато Мюзик: в единия представя концерти за цигулка на малко познати полски композитори в Polish Spirit, а с Beethoven & Mozart Violin Concertos хвърля нова светлина върху класиката. В записите на двата участва Полския симфоничен оркестър, на който Кенеди е Артистичен директор. Междувременно, работата му с полски джаз музиканти в приемния му дом в град Краков, където прекарва голяма част от годината с полската си съпруга, не пречи на концертните му ангажименти.

“Краков е сърцето на полската джаз сцена, която е добре известна по света”, отбелязва той. „Можеш да срещнеш музиканти, които свирят по цяла нощ, а аз живея на 200 метра от най-близкия джаз клуб. Подбрал съм всеки музикант според неговите възможности и всички се чувстват добре и успяват да се проявят в бандата. Свирим заедно 4-5 месеца в годината, а през останалото време те свирят с други полски музиканти и джазмени от различни страни”.

A Very Nice Album дава много възможности на музикантите да изразят таланта си - от непрекъснато променящата се ритъм секция на барабаниста Павел Доброволски и басиста Адам Ковалески до перфектните сола на пианиста Пьотр Вилезол и мускулестия тенор-саксофонист Томаш Гжегорски. Пример за това е и начинът, по който Гжегорски преминава през енергичните ритми на Where All Paths Meet в стилистиката на големия Ханк Мобли и възхитителното движение по време на Invaders. Но името на предводителя е Найджъл Кенеди, чиито брилянтни изпълнения безспорно се забелязват най-много.

Самият той признава, че „някои хора може и да не определят всички написани песни като джаз”, но той не се страхува да експериментира с този термин и композициите преминават от блус и би-боп към балади и боса-нова, които на места са прекъсвани дори и от метъл елементи. Мечтателната, интензивна Hills Of Saturn може съвсем спокойно да се назове прогресивен рок. И все пак, който е чул работата му с полския оркестър Kroke за албума East Meets West или радикалните интерпретации на музиката на Джими Хендрикс в The Nigel Kennedy Experience, скоро ще стане свидетел и на тяхното наследство.

Откриващото парче Donovan (неочакван трибют към неизвестния хипи певец) предлага сцени от това, което предстои и прогресира от спокойната първа сцена до крещящ електрически холокост на насложените цигулки. Темпото се вдига няколко нива при заразителната мелодия на Carnivore Of The Animals и злокобния пулс на Hudson’s Ibitha, докато в Invaders квинтетът сякаш целенасочено марширува през горещите арабски пясъци.

„Това е първият албум с авторски материал от 10 години насам и точно сега е времето за него”, отбелязва Кенеди. „Нещата са доста разнообразни, въпреки че нямах ясна идея какъв точно да бъде албумът. Това е колекция от песни, които написах за три-четири седмици в малка вила в полските планини. Някои са с рок звучене, други с блус, използвах и латиноамериканските стилове, които придават на мелодичните сола толкова много свобода”.

Освен в своя записан формат, песните дават възможност за колективна интерпретация при изпълненията им на живо. „Всяко парче ще бъде вероятно два пъти по-дълго при изпълнението му на сцена”, споделя Кенеди. „Така е, когато всеки може да изпълнява безкрайни сола. В музикалното джаз братство обикновено не липсват идеи”.

Проверете и Boo Booze Bloooze за повече детайли. Парчето представя Найджъл Кенеди не само като блус вокалист, но и като маестро, който преминава безпроблемно от класиката към електронната музика. След като успокоява слушателя с фалшивото усещане за сигурност чрез благоприлично акустично изпълнение, той изведнъж разтърсва атмосферата в консерваторията чрез усилване на звука и отприщване на психаделично безумие, познато за част от китарните идоли.

“Подходът ми към електрическата цигулка е като този на китаристите”, съгласява се той. „Обичам изпълнителите на духови инструменти, като джаз саксофониста Уейн Шортър или Джон Колтрейн, но много ме вдъхновява също така и електрическата китара, обичам да слушам Джими Пейдж, Сантана и Джеф Бек. Джими Хендрикс даде свобода на китарата и я превърна в съвсем различен инструмент. Но аз не държа да звуча нито като китара, нито като духов инструмент. Това, което искаш да кажеш трябва да излиза от душата ти”.

Поглеждайки назад, той се сеща за учителката си в престижното училище Juilliard в Ню Йорк – Доръти ДиЛей, която го предупреждава за риска от свиренето на джаз, след като Стифейн Грипели го кани на съвместен концерт в Карнеги Хол. „Тя каза: Не изпълнявай джаз, защото ако някой от звукозаписната компания те чуе, с класическата ти кариера е свършено”.

Но буйният 16-годишен младеж разбира колко престижно е предложението на Грапели. „Не бих изпуснал тази вечер за нищо на света – да свиря с най-големия джаз цигулар на сцената в една от най-престижните зали. Ако не бях осъществил това, вероятно сега щях да съжалявам много. За кратко време след това изглеждаше сякаш учителката ми е права в предвижданията за мини-катастрофа, но сега съм в студио и създавам точно тази музика, която искам да правя”.


Съдържание:

CD 1 - MELODY 57.37

1 DONOVAN
2 CARNIVORE OF THE ANIMALS
3 NICE BOTTLE OF BEAUJOLAIS, INNIT?
4 TRANSITOIRE 1
5 BOO BOOOZ BLOOOOZE
6 HILLS OF SATURN
7 TRANSITOIRE 2
8 INVADERS

CD 2 - INVENTION 50.03
1 INTRO
2 15 STONES
3 TRANSITOIRE 3
4 CLOUD
5 WHERE ALL PATHS MEET
6 TRANSITOIRE 4
7 OUT
8 TRANSITOIRE 5
9 FATHER AND SON
10 TRANSITOIRE 6
11 HUDSON’S IBITHA

Двойният албум на Найджъл Кенеди „A Very Nice Album” е на българския музикален пазар от Анимато Мюзик/ EMI Classics.

Teenzona_team
24 Юни 2008 г.