The Best Of Snoop Dogg

Калвин Кордозар “Снууп Дог” Броудъс e емблематична фигура в музикалната индустрия. Дори и в детството си, той проявява сериозен характер: когато малкият Калвин Кордозар разбира, че са малко хората, които могат да произнесат правилно рожденото му име, той моли майка си да го нарича Снуупи, като името на любимото му куче-анимационен герой. Както и измисленият живот на Снуупи, прякорът Снууп му носи падение и слава, изпитания и триумф.

През годините, Снууп успява внимателно да направлява своята кариера и въпреки скандалите и лошите публикации създава някои от най-впечатляващата парчета от тази част. Той е едновременно ученик на старата и новата школа и един от малкото, които успяват да прокарат мост между двете, без да компрометират която и да било от тях. Неговият афинитет и уважение към класическата Соул и Фънк музика и към иконите, които са я създали, примесен със стила му от Западното крайбрежие, определят наречения впоследствие G-Funk (Гангстерски Фънк).

В началото на 90-те, с помощта на бившия член на N.W.A и супер продуцент Андре “Доктор Дре” Йънг, Снууп Доги Дог (както първоначално е представен пред света) прави пробив на сцената, като символ на Лонг Биич, Калифорния.

Междувременно записва и превърналото се вече в класика “Deep Cover”, от саундтрака към едноименния филм на Лоурънс Фишбърн. Неговият облик, със слабо и гладко лице, със златисто-кафяв тен, заобиколено с безформена прическа от сплетени плитчици или къдрици, предвещава начина, по който Snoop ще бъде приеман от милиони фенове.

1993 г.е добра за Доктор Дре и съответно е добра и лоша и за Снууп Доги Дог, с издаването на дебюта на Дре “THE CHRONIC”. Приносът на Снууп, в който влиза и великото “Nuthin’ But A G Thang”, изстрелва както “THE CHRONIC”, така и кариерата на Снууп към над двойно платинен статус.

С появата на неговия собствен дебют – “DOGGYSTYLE”, Снууп продължава започнатото от “THE CHRONIC” и разширява музикалните граници и наложените принципи на рапа от Източното крайбрежие. С продажби от над 1.5 милион копия при издаването си, той застава директно на # 1 – за пръв път рап дебют прави това.

И така, Снууп тръгва нагоре…но е хванат в издънка. Повдигнати са му обвинения за убийство и заговор за покушение и огромната медийна машина поглъща това, което изглежда като абсолютно доказателство за гангстерското съдържание на “DOGGYSTYLE”. Продажбите на албума се покачват благодарение на тласъка от това ново измерение на неговия репертоар. Делото се влачи две години преди Snoop да защити невинността на творчеството и поведението си.

Вторият албум на Snoop – “THA DOGGFATHER”, е издаден през 1996 година. Оттеглянето на Достор Дре от Death Row малко преди това оставя Снууп да се грижи сам за себе си. Албумът на Снууп този път е насочен повече към музиката отколкото към гангстеризмите. Опитът налага превръщането му в зряла личност и доказателство за тове е последвалата крачка, която прави – става примерен съпруг и баща. Отговорността за семейството оформя не само музиката, но и действията му.
Твърди се, че за великите хора се съди не само по действията им в добри времена, но и за реакциите им при беда. Snoop се сблъсква и побеждава доста злочестини както в личния, така и в професионалния живот и до голяма степен музиката в този албум е отражение на това. Смъртта на Тупак Шакур, последвалото падение на империята Death Row, по-късно смъртта на Ноториъс Би Ай Джи и атмосферата покрай хип хопа по това време водят до необходими промени за Снууп Доги Дог. А също така и за хип хоп света като цяло.

1998 г. рапърът, който спомага за налагането на своя лейбъл като дом, решава да се движи напред и се превръща в проницателен бизнесмен - разделя се с лейбъла си и търси независимост със създаването на собствена звукозаписна компания Dogg House Records. Междувременно, той си партнира с добре познатия от 90-те Мастър Пи.

Базираният в Ню Орлеанс рапър, от време на време играч на баскетбол и сериозен бизнесмен, създава своя територия чрез продуциране на масов музикален продукт и генериране на приходи от много страни. За да покаже своята нова идентичност, Снууп Доги Дог съкращава името си на Снууп Дог.
Със своето ново семейство No Limit, той записва “DA GAME IS TO BE SOLD, NOT TO BE TOLD”, като успява да придаде на албума онзи привкус от Западното крайбрежие, заради който феновете му от неговия дебют го опознават и започват да го обичат. Ритмите на Дре през последните години са все по-редки, докато екипът No Limit помага на Снууп за “Gin & Juice II”. Междувременно, “Still A G Thang” се качва до #19 в чарта Билборд Хот 100, а в Хот Рап класацията до #3. Не е никак зле за Западното крайбрежие… “G! Woof!”, с участието на воините Мистикал и Фиинд от No Limit, достига също до #3 в Хот Рап чарта.

Снууп се рекламира и допълнитално, благодарение на приноса си към албуми с музика към филми и компилации за Priority Records, дистрибуторската му компания. През годината, Снууп може да бъде чут в “Ride On/Caught Up!” (с участието на Къръпт) от саундтрака CAUGHT UP; компилацията “WE CAN’T BE STOPPED”; в “Hooked” от саундтрака I GOT THE HOOK UP на Мастър Пи.

Снууп се връща на Запад за възраждането на калифорнийското звучене, за което копнеят феновете му в “NO LIMIT TOP DOGG”. Решава да скъса с продукционната схема на No Limit; към парчетата допринася рапърът/продуцент Ди Джей Куик. Снууп се събира също така с with Дре в “Just Dippin’” (в което участва и Джуъл), а също така работи и с Екзибит за “Bitch Please”. Последното влиза в Хот Ар-енд-би/Хип Хоп, Топ 40 и Хот 100 чартовете, достигайки съответно #26, #30 и #77. Продуцентът КиЕлСи от “Биитс Бай Дъ Паунд” допринася с леко фънки звучене в “Down 4 My N’s”, в което участват Си-Мърдър и Меджик.

“THA LAST MEAL” ни връща към миналото на Снууп. Той е посветен на всички хора, които са го подкрепили по време на добрите и лошите моменти в кариерата му.

Продуцираният от Тимбаленд “Snoop Dogg (What’s My Name Pt. 2)” носи на Снууп още повече слава, отвежда го до #25 на Хот Ар енд би/Хип Хоп и Топ 40 чартовете. Но “Lay Low”, с участието на Мастър Пи, Бъч Касиди, Да Иостсайдаз и Нейт Дог, е нещото, което приковава вниманието на всички. Продуцираното от Дре - и Майк Елизондо парче влиза във всички класации на Билборд за пръв път в кариерата на Снууп – Хот 100 #50; #20 в Ар-енд-би/Хип хоп класацията; #17 в Топ 40 и #8 в Хот Рап. Снууп пише също така своята автобиография “THA DOGGFATHER: THE TIMES, TRIALS, AND HARDCORE TRUTHS OF SNOOP DOGG” и участва с “Hell Yeah” в компилацията WWF: AGGRESSION. Приближавайки се още повече към най-големите си хип хоп постижения, той се отправя на епичното турне “Up In Smoke” с Дре, Айс Кюб и Еминем – истинска звездна плеяда. Това затвърждава и статута му в Хип Хоп царството.

Снууп продължава да работи съвместно с топ продуценти и в албума от 2002 “PAID THA COST TO BE DA BO$$”. Заедно с Чад Хуго & Фарел Уилямс от “Дъ Нептюнс” отправят изключително послание. Те стартират с “From Tha Chuuuch To Da Palace”, в което участва и Фарел. Парчето се качва до #6 в Хот Рап чарта и #27 в Топ 40. Но всъщност “Beautiful”, съвместно с Фарел и Ънкъл Чарли Уилсън (от “Дъ Геп Бенд”), изстрелва Снууп в стратосферата. Видеото към песента е записано в Бразилия и осигурява на Снууп най-високи позиции в класациите до този момент: #6 в Топ 40 и Хат 100, а в Хот Рап чарта достига до #3.

По това време Снууп вече е и една от най-известните фигури в Хип Хопа – появява се както по телевизията (комедийното скеч шоу на MTV DOGGY FIZZLE TELEVIZZLE), така и на големия екран (“Тренировъчен ден”, “Старски и хъч”). И накрая, през 2004 г., Снууп най-после е зарадван от първия си номер 1 сингъл в своята кариера - с “Drop It Like It’s Hot” от “R&G (RHYTHM & GANGSTA): THE MASTERPIECE” – седми пореден платинен албум. Въпреки всички страничните проекти, между които чести появи във видео игри и модна линия за обувки Pony, Снууп успява да развие своя музикален талант и да се превърне в една от най-разпознаваемите и известни фигури на Хип Хоп поколението.

Съдържание:

1 Beautiful featuring Pharrell and Uncle Charlie Wilson
2 Snoop Dogg (What’s My Name Pt. 2)
3 Woof! featuring Mystikal and Fiend
4 Lay Low featuring Master P, Nate Dogg, Butch Cassidy & Tha Eastsidaz
5 Down 4 My N’s featuring C-Murder & Magic
6 From Tha Chuuuch To Da Palace featuring Pharrell
7 Bitch Please featuring Xzibit
8 Still A G Thang
9 Just Dippin’ featuring Dr. Dre & Jewell
10 Wrong Idea featuring Bad Azz, KoKane & Lil HD
11 Stoplight
12 Snoopafella
13 The One And Only
14 Loosen’ Control featuring Butch Cassidy
15 Gin & Juice II
16 Stacey Adams featuring KoKane
17 Ride On/Caught Up! featuring Kurupt
18 G Bedtime Stories
19 Hell Yeah (Stone Cold Steve AustinTM theme) featuring W.C.

Със съдействието на Virginia Records.