Един поглед. Една мисъл. Един копнеж.
После следва усмивка, среща, за любов и приятелство стремеж...
Разходки, купони, смях, доверие и мечти.
И...буря, която всичко руши !
С надежди разбити и насълзени очи
живота проклинаш, в гърдите нещо жестко тежи.
Чувстваш се мамен, предаден и сам.
Искаш да викаш, но сякаш си ням.
Страх...Самота...Черни мисли...Тъга...
Искаш да си от камък, да нямаш душа.
Колко дни, колко нощи безспирно ридаеш ?
Как искаш времето да върнеш и отново щастлив да сияеш ?!
Затваряш се в себе си, чувстваш умора.
Не искаш и да знаеш, за до вчера най-любимите си хора.
Но...за всяка болка, за всяка рана има лек.
И тези трудности са ти нужни, за да станеш ЧОВЕК !
Единствено в тежките и трудни моменти можем да различим истинските си приятели
от онези, които само редят суперлативи и комплименти.
След всяко падение има възход.
Просто трябва да продължиш,
да направиш следващия си ход.
Да вдигнеш гордо глава, да избършеш влажните си очи.
Колкото и да е трудно, колкото и да горчи.
В живота на всеки винаги ще има проблеми –
понякога ще бъдат малки, друг път - големи.
Те са неизбежна част от нашето съществуване.
Защото сме хора – чувстваме и грешим.
Понякога се налага нас самите да победим.
Няма как да заповядваме на собствените си чувства и желания.
А когато те неосъществими са
изпитваме ярост, болка, стенание.
Това е проверка на нашата воля и сили.
Въпреки всичко трябва да останем верни на себе си, човечни и мили.
Ще има моменти, в които няма да знаем как да намерим утеха, покой.
Но не бива да се предаваме, за да не живеем в пагубен застой.
Всяка загуба отнема частица от нас...
Но след време се появява някой, който ни шепне със спасителен глас.
Може да се страхуваме, да не искаме пак да обичаме.
Обаче малко по малко разбираме,
че с подобни мисли от щастието се отричаме.
И отново идва моментът, в който сме озарени от нова надежда
и само за миг животът ни пак се подрежда!
WiLl-0-ThE-WiSp
20 Юли 2005 г.
