"Клубът на пенсионера" се намираше в горен Лозенец близо до известна гимназия. Всяка сутрин там се събираха стари хора от квартала да пият заедно кафе. На масата в ъгъла до прозореца гледаща към улица Бигла сядаха четирима редовни посетители - двама мъже и две жени.
По-възрастния мъж се казваше Павел. Висок и силен, с права коса сресана на път, винаги избръснат и с буден поглед. Срещу него до прозореца, бе мястото на Весела. Тя бе висока и слаба, с тъмно кестенява коса. Жена с величествена осанка, която внимателно подбираше гардероба си и въпреки годините изглеждаше великолепно. Другите двама бяха по-небрежни по отношение на външния си вид. Те идваха сънени и чорлави, често пъти облекли първите дрехи които са намерили. Приличаха си и по това, че почти не говореха докато не изпият половината от кафето си.
Всяка сутрин Павел и Весела сядаха на местата си и гледаха минаващите по улицата ученици. Обсъждаха дрехите им, поведението им, но се занимаваха и с практични теми като пресмятане на пенсиите си и прогнози за ръста на цените.
Една сутрин Павел реши да си направи шега. Докато другият мъж от масата беше в тоалетната, той взе оцет от бара и изсипа известно количество в кафето на събеседника си. Човекът се върна нищо неподозиращ, пи, и така неприятно му стана, че изплю кафето върху госпожата срещу него. Горката тя, още не се бе разсънила, но когато я заляха тя мигом се осъзна. Изправи се, изрече със злоба "Говедо!" и още ред думи и изрази познати само на балканските народи, след което си отиде. А кафенето в това време ехтеше от смях. Смееха се и Весела и Павел.
- Ей, нямаш срама. - уж му се скара тя.
Така минаваха дните в това кафе. Привидно сиви и еднообразни, но от време на време някой правеше някаква детинщина и забавляваше останалите. И всички за момент се връщаха години назад, във времената когато са били ученици, като онези които бързаха за училище край кафето на улица Бигла.

Servantes
13 Апр 2010 г.