Обръщаш се... поглеждаш ме....
Усмихваш се, но пак оставяш ме сама.
Не искам повече да съм поредната
играчка за вечерта.
Разбери обичам те сега, при мене остани.
Не тръгвай! Спри, без тебе сякаш ще умра!
Обичам те проклетнико неверен,
макар ти да не заслужаваш това.
Обичам те и докато сам жива
в твоите очи ще виждам любовта.
Сега какво? Тръгваш ли?
Недей... Не ме оставяй пак сама
в тази пуста стая и в нощта,
шепнеща ми: “Сама си, пак сама!”
Остани поне сега, когато
аз отдадох ти невинната си детска душа!
Остани, защото не искам да съм използвана
и захвърлена така.
Обичам те и зная ще боли,
обичам те и всичко е сълзи,
обичам те, макар сега да
съм отново оставена от теб сама.
Но зная, когато пак боли те
за мене ще се сетиш ти,
в очите ти ще вида пак страстта
и жарта търсещи моите ласки.
Тогава пак че съм готова
за теб и твоите лъжи
и въпреки че знам какво си всъщност,
обичам те и винаги ще е така. Помни!
iliana_lp
26 Мар 2006 г.