Чакането ме убива
бавно, мъчително всичко в мен загива.
Струва ли си да живея без теб, любима?!?
Струва ли да без надежда за НАС да има?!?
Отново сам...
Отново там...
В тъмен ъгъл в стаята ми свит,
със студен нож в гърдите ми забит.
Болката спасява ме от реалността…
Ноктите ми цели в кръв дерат във плътта…
Очите ми насълзени гледат в празнота…
Сърцето ми заглъхва… отива си без теб живота…
Отново там… отново сам…
hateme
05 Окт 2007 г.
