Любовта е или всичко, или нищо

За пореден път тя погледна очите му... Тези прекрасни кафяви очи... Тя не знаеше какво да каже, сякаш езикът и бе преплетен и тя не можеше да говори, а очите му бяха така красиви, както в първият миг, в който го видя. Добре си спомняше този ден:
Тя винаги беше в компанията на най-готините в училището. Компанията на така наречените-известни. Може да изглеждаше купонджийка до мозъка на костите си, но на нея и беше по приятно да си остане вкъщи да гледа някой хубав филм и да хрупа чипс. Ала заради компанията си и добрия имидж, който си беше изградила тя бе принуден всяка вечер да излиза, да ходи по купони, да пие и т.н. Всички я знаеха като Сладката Йо и в действителност много малко хора знаеха, че истинското и име е Янита.
Той беше нов в това училище, но още щом дойде, той бързо влезе в компанията на Янита. Може би защото беше супер сладък, добър и най-важното със страхотен характер. Още щом го видя краката и се подкосиха. Той беше висок, с кестенява коса на кичури, кафяви коси и усмивка за един милион...
- Хей, ти трябва да си Йо... Или се бъркам?
- О, не аз съм Йо... Ил по точно Янита, но както ти харесва.
Той не каза нищо, просто я огледа от глава до пети... Спря погледа си върху сините и очи. Измърмори нещо от рода - Трябва да тръгвам, чао. Беше ми приятно... И си отиде, а тя за пръв път в живота си не можеше да мръдне...

Следва продължение...