Беше есен. Oт онези дето им викат "Циганско лято" - октомври месец, а топло, можеш да си само по блузка. Тя вървеше по улицата и сякаш нещо я накара да обърне глава надясно. Там... Там се намираше едно малко уютно кафенце, нищо особено като обстановка, но от него долетяха толкова спомени. Тя се замисли. Крайчеца на устните и се повдигна в замечтана усмивка...
Сети се за него. И й стана миличко. Скоро не се беше сещала... Споменът плъзна в мислите й и я завладя. Той беше една стара любов. Тяхната история беше кратка, но тя го обикна силно. Преди няколко години се беше запознала с него чрез тогавашния си приятел. Още когато го видя, в нея се породи тръпка. Тогава не е било любов, дори не е имало връзка с това. Станаха близки приятели, излизаха всички заедно.
Може би година по-късно те се видяха в една дискотека и там се случи... сближаването. Беше хубаво, за отрицателно време тя се привърза толкова към този човек, така като не си представяше, че може да се привърже. Дойде така неочаквано и предобърна живота й... По онова време той бил влюбен в друго момиче, но тя не знаеше. Дни по-късно в кратко съобщение той й обясни, че се събира с онова момиче. Беше кратко, но това момче се запечата в сърцето й...
Те oстанаха приятели. Никога не се случи така, че да помисли с лошо за него. С времето тя забрави онези чувства, които той беше предизвикал и те се превърнаха в приятелски. Истински приятелски чувства. Винаги, когато го видеше, го поздравяваше с най-топлата си прегръдка и пораждаше най-милите мисли в нея.
Той имаше приятелка вече от година и половина. Но тя така обичаше това момче, че беше с нагласата, че щом е с това момиче, тя обича и нея. Никога не се бяха прокрадвали задни мисли в главата й. Той беше щастлив, а това беше най-важното.
Този спомен донесе онова кафенце със сладкото име "Целувката". Нищо особено като обстановка, но толкова близко до сърцето й. "Никога няма да те забравя." - си помисли тя и продължи да върви по пътя си, а усмивката продължи да стои на лицето й.
Прибра се вкъщи и седна пред компютъра. Каква беше изненадата й, когато видя, че същият човек за когото се беше сетила по-рано, й беше писал по скайп. Колко странно. Тя побърза да се обади и да разбере за какво става въпрос.
- Ало? - отговори неговият глас от другата страна.
Оказа се, че всъщност техния приятел й е писал и че има вероятност да й се обадят по-късно и да се видят. Колко сладко. Не ги беше виждала от доста време... Затвори телефона, потъна в мислите си и се засуети пред огледалото.
По стечения на обстоятелствата не се видяха същата вечер. "Нищо" - каза си тя - "все пак се радвам, че са се сетили за мен". После в скайп той й се извини, че не са се обадили. Започнаха да си говорят общи неща... сладки приказки... беше й много приятно да си говори с него. В един момент някои от нещата, които казваше той й се сториха странни, дори много странни. Той намекваше за нещо между тях двамата. Но нали си имаше приятелка. Невъзможно. Абстрахира се от мисълта и си легна...
Следващите няколко дни бяха сън. Реалността така приличаше на сън, че тя си мислеше, че още спи. Всичко бе така хубаво...
На другия ден излязоха цялата компания и той дойде без приятелката си. Тя беше свикнала да ги вижда винаги заедно... Някак си не можа да си го обясни, но не обърна голямо внимание. Същата вечер, тя прекара толкова приятно в тази компания и в частност в неговата компания, че не можеше да повярва. Той казваше мили неща, неща които не беше чувала отдавна... Думи, които галеха ушите й... Думи, който съдържаха "Обичам те" и от двете страни... Но беше странно. Тя не разбираше какво става...
А още повече не разбираше какво става с нея... Той отвори онази стара, забравена страница от живота й, припомни й трепетите, да, онези трепети и онзи копнеж... и най-важното - онези чувства... За броени часове се върнаха всички тези неща и мислите й блуждаеха. Така продължи и в следващите дни. Тя се чувстваше толкова лека... толкова... дори пред себе си не можеше да признае, че отново се влюби в онова момче. Той говореше мили неща, сякаш четеше мислите й. Беше толкова... щастлива, да... и не чак толкова.
Притесняваше я онзи спомен... същият спомен, който породи "Целувката"... Само че една конкретна част... Опасяваше се, че ще стане като преди, но се опитваше да не мисли за това... Опитваше се да си повярва, че всичко ще бъде наред...
И сякаш предизвика Дявола...
Всичко стана толкова бързо, дори обясненията му... някак си не можеше да повярва, че се случва отново... отново и със същия човек... Не, не беше точно същото, но тя не знаеше какво да мисли. Тогава той беше влюбен и без да има пречки се събра с онова момиче. Но.. Този път дори той не знае какво иска... не знае коя иска и какво да прави.
Тя плака цяла нощ... и днес е безчувствена... Не. Не е безчувствена... ТЯ не може да е такава. Присвива я някъде от ляво и не мисли за друго, освен за него... Обвинява се, че си е позволила да мечтае... Но го обича... и винаги ще бъде така. Това е единственото, което й е ясно... Което не е объркано, защото сега всичко е объркано...
Сега остава да се довери на времето... То е най-мъдрото - времето... Само то разбира любовта... и само то ще покаже дали има смисъл всичко това.
А "Целувката" - тя пак е на същото място. Там... Едно малко уютно кафенце, нищо особено като обстановка... но навяващо толкова спомени...
Mality
22 Фев 2008 г.
Pozdravleniq za avtora! 
Аз наистина съм преразказала моя история...Но това че ти не виждаш нищо затрогващо и интересно е твое лично мнение.. Не го приемам за общо. Разбира се постно е, а за преповтарянето - нарочно е. Аз си го харесвам,може да не е на ниво въобще,но е истинско и е писано с истински чувства.Между другото радвам се,че все пак си изказала това,което мислиш,а не само нещо от типа - "мн е сладко",защото обичам да чета критиката за нещо мое 
Благодаря ти
