Истинският или ... !? | Поезия

Светлините бавно гаснат
и в свойта красота прекрасна,
напомнят те на хиляди слънца
от Вселената безброй зрънца.

Към тебе аз вървя
и да, не мога да се спра.
Искам в светлините да се скрия
и някъде там тебе да открия.

А ти се все отдалечаваш,
на мен напразно обещаваш,
тъй неволно надежда ми вдъхваш,
а после бързо, бързо тръгваш.

Свикнах аз за тебе да мечтая,
да си представям с тебе рая,
но оказва се мечтата празен блян,
от мрачни, сиви сенки огрян.

Да, само в сънищата мой си,
кажи ми, моля те, кажи ми кой си!
Истинският или простичка заблуда?
Защо, защо ме правиш ти тъй луда?

Още бавно, бавно вървя,
не, не мога да се спра.
Към теб се приближавам,
но в мрака пак оставам...