Сами Беър

Имало едно време едно мече. То било най-нещастното, но и най-надарено мече. Нещастно било, защото никога не си имало приятел. То живеело самичко в най-тъмната част на гора Тъндърууд. А най-надарено било, защото му течало мед от ушите. Всички го отбягвали точно поради тази причина - мислели го за странен. То си е странничко де, ама чак да те отбягват. Но поне никога не огладнявал. Дори през зимата, когато спял, меда се стичал в устата му. Мечето се казвало Самоходко, но всички му викали Сами. Не че имало кой да му казва така. Така го наричала покойната му баба. Той си имал и мама, но само колкото да я зърне докато бил бебе. После тя се споминала, а баща му избягал с покъщнината веднага щом мама Беър забременяла. Сами бил отгледан от по-горе споменатата баба (майка на майка му). Един ден царят на на гората сънувал сън с няк’ви крави дет’ изяждат други. След седем дни настъпила суша, никой нямало какво да яде. Само катеричката имала храна за още седем дена, но останалите не можело просто да умрат от глад. Минал ден, минали два и от отчайващия глад горския съвет да се обърнат към Сами. Той естествено не гладувал, бил сит, както винаги. Горската управа помолила Сами да напълни на всеки по един дънер мед. Той първоначално отказал, защото хората, които му се подигравали сега искали услуга от него. Но онези били много настоятелни, па и той бил добър по душа. И след няколко дни всички имали по дънер мед. Всички били благодарни на Сами. Сега всички искали да му бъдат приятели. Ето че за това, за което му се били подигравали станало причина, заради която сега всички го харесвали. Светът бил по-хубав за мечето. То се чувствало щастливо. Дори тъмната част на гората вече не му се струвала тъмна. Точно в този момент, в който Сами се почувствал най-щастлив внезапно медът спрял да тече. След като видяли това всички отново изоставили Самоходко. Сега той отново бил сам, гората била тъмна, но този път той бил нормален, като всички останали мечета в гората.

By: DIG