Онази любовна история,
доказваща мойта теория,
че любовта съществува
и че тя всекиго атакува,
с нейното тъжно продължение,
за напускане без угризение,
случайно да я помните?
Да, с децата, скромните,
дето се срещнаха до реката,
под едно дърво в гората.
Е, тя още не е свършила,
още не съм я довършила...
Момчето си отиде с трясък,
открил нов нежен блясък
в нова, по-млада съпруга,
той вече е с друга...
Момичето, отново нещастно било,
пак и сякаш завинаги само.
Със седмици плакало,
с месеци очаквало
той да се върне
и развръзката да обърне,
но напразно...
Накрая й станало ясно,
че тя не заслужава това,
че тя е по-добра.
Спряла да се самосъжалява,
намерила кой да я окуражава.
Вече намерила нов съпруг,
за да направи на стария напук.
И не било достатъчно все пак,
тя го искала, но не знаела защо и как...
И съвсем неочаквано един ден,
слънчев, приятен, просто обикновен,
някаква лъскава кола
спряла пред на момичето дома.
През прозореца погледнала
навън и слизащия от нея издебнала
с поглед внимателен,
разкриващ мислите й, отрицателен.
От колата лъскава, модерна,
се показала една обувка черна.
След малко се показал,
все едно от списанията излязъл,
мъж, красив и силен,
човек, доста виден.
Сякаш от някъде го познала,
и за секунда по него закопняла.
Той се приближил
и на звънеца позвънил.
Тя се втурнала да отвори
и с мислите си за него да се пребори.
Отворила с усмивка на лицето
и секнала изведнъж като видяла момчето.
Момчето, с което се запознали
и дълги години заедно издържали.
Да, онова момче, с което
запозна се до полето,
и което я заряза
и от мечти напълно отказа,
като друга предпочете
и любовта й направо помете.
Гледала невероятно учудена,
вече май не била влюбена.
Той й се усмихнал и думи,
благозвучни като на арфа струни,
решително изрекъл
и че друга обича отрекъл.
Предложил й пак да се съберат
и този път до край да издържат.
Тя се почудила.
Мислила, че се е заблудила
още в първи миг на запознанството
и по-късно открила в него коварството.
С минути било нямо,
а той показал своето коляно
и на него белег незараснал,
макар че е вече много пораснал.
Спомените им й припомнил,
все едно всяка секунда е запомнил.
Тя все още нищо не казвала.
Преди за него от всичко се отказвала.
Сега има ново семейство и съпруг,
но бившия й любим е сякаш човек друг.
Богат, по-красив, силен и по-мил,
усетила, че нещо от нея е скрил.
Не знаела какво да каже
и с поглед нерешителен успяла да му го покаже.
Той седял усмихнат на прага,
но не настоявал за отговор веднага.
Дал й време да помисли
и всичко това да осмисли.
Но нима тук няма уловка?
За отговора й е нужна подготовка...
night_girl
05 Окт 2007 г.
