Тиха нощ. И улица заглъхнала.
Малко хора, само мрачни цветове.
Спокойствие, във пепелта издъхнало...
Долитащи от нищо гласове...

***
Горчилка. За пореден път.
***

Много стана... А малко са усмивките.
Дори и залеза е черен вече.
Блестят надеждите, умират със звездите.
И пак е мрак. И светлината е далече.

В едни очи намираш злато.
Във други - спънките, лъжата.
И се молиш само утрешният ден
да не е пак във тъмно оцветен.

Приятели - нима? Къде?
Надежда - смърт, лъжа?
И само, само мрачни цветове!..
И ти си всичко. Единствен. Самота...

Jane
06 Септ 2006 г.