Замълчи...

Замълчи! Ще замълча и аз! Безмислено е пак да повтаряме все същия, стария, измислен рефрен. Достатъчни бяха красивите, фалшиви обещания. Замълчи! Не ми се слуша! Виж дори небето иска да мълчим. Замълчи, остави ме да поплача за последно, преди финалното "Сбогом", преди да отлетя завинаги и да оставя само спомена мъчително да ни гори. Замълчи, не обещавай нищо, остави ме просто да те погледам и с погледа си да те погаля, да те целуна, ей така като за сбогом-без надежди, само с угаснали мечти. Замълчи, моля те, замълчи! Тук се разделя нашият път! Замълчи и тръгвай, и аз ще тръгна с моя билет към самотата, тръгвай, но не говори. Остави спомените да ми поговорят и дано да се наситят някога, някога през своя път към вечността!!!