С аромата на тъмно кафе
в ранната есенна сутрин,
се буди за новия ден
моя град-и хладен, и мръсен.
С аромата на тъмно кафе,
с горчилката, с топлата нежност,
приютява ме в своите ръце
и люлее ме в утрото свежо.
С аромата на снощния дъжд,
на изсъхнали листи и храсти,
с аромата на мократа пръст,
моя град се събужда сред здрача.
С аромата на ледена смърт,
сред мъгливи, намръщени вечери,
моя град се усмихва на сън
и целува ме с бащинска нежност.
С аромата на минали спомени,
с аромата на стара любов,
с аромата на мисли прогонени
аз отпивам глътка живот!
Sunny_SmiLe
02 Яну 2007 г.
Коментари: 3
DIGHeaD #1, 02 Яну 2007 г.
брех...много добре, еваларката 
pink_angel #2, 03 Яну 2007 г.
ей,тва е супер добро!напомня ми на стиховете на Дамян Дамянов,които обожавам 
определено притежаваш талант 
определено притежаваш талант
DeLaSoul #3, 18 Яну 2007 г.
много оригинално
