Думите забиваш като стрели в сърцето ми...
Опитвам се да сдържа сълзите и боли...
Думите любовни ти забрави и ме изостави...
Надежда всякаква погубих, новото си аз пробудих...
Някъде вътре в мен имаше нещо добро и мило...
Но сега прах и пепел него е покрило...
Черна сянка, вдъхваща омраза....
Черна сянка, неизбежната зараза...
Проклятие небесно, ти пробуди се в мене лесно...
Никаква любов голяма, всичко било е глупава измама...
Мечтите ми превърна в пепел,
От мен веднъж си се отрекъл!
Път обратен няма...
CaTwOMaN
17 Яну 2006 г.
Коментари: 3
teen_kote #1, 17 Яну 2006 г.
mn e hubavi4ko 
black_lady #2, 18 Яну 2006 г.
харесва ми и това, браво Васи 
teen_baby_girl #3, 19 Яну 2006 г.
qko e i tujno.....gor4ivata istina boli.. 
