И времето сякаш е спряло,
и сърцето ми е сякаш умряло.
Без теб моите дни са безсмислени,
живея с тези истини измислени
и надявам се да те видя още веднъж,
да видя усмивката и очите на един истински мъж.
Вечер щом заспивам образът ти изплува в съзнанието ми,
крия любовта си и знам, че още много ще боли,
но кажи какво да правя, кажи...
Не знам как постигаш всичко това ти,
превземаш и сърцето, и любовта, и мислите ми,
и въпреки, че с друг съм сега,
за мене ти оставаш любовта.
Дори, когато него целувам,
пак за тебе жадувам,
искам да те забравя...
Трябва да те забравя...!!! Но не мога....
Казвам ти, че вече не те обичам
и пак поредната лъжа изричам,
но вече няма връщане назад
и продължавам в този луд кръговрат,
в който животът ни поставя,
но и да искам, не, не мога да забравя.
Надявам се съдбата да се завърти
и да се срещнем аз и ти!!!
C0oL_BaBy
15 Юни 2006 г.
