На залеза безмълвно стоят двама.
Поредната история, красяща екрана.
А от истинските хора, какво ли остана?Безгрижно, а може би със своите проблеми,
щурците рецитират монотонни поеми.Едно момиче стои пак в хола,
вперило поглед отсреща - във стола.
Друг сякаш стоеше на него преди.
Не беше май същият, който в момента седи.И тя се замисли как времето променя човека.
Не изведнъж, а лека по лека.
Бавно изпраща предишната личност
в една далечна и древна античност.
Веднъж за добро, друг път за лошо.
Това е сега. Било, каквото било...
So_Sweet
12 Мар 2007 г.
