Не искам да правя повече това,
не искам да умирам...
Когато излезна през вратата,
аз се скривам зад друг човек,
аз си слагам маска, която ме предпазва,
предпазва ме, някой да не види болката,
предпазвам се никой да не се опита да ми помогне...
Но защо го правя,
защо всеки път умира частица от мен,
защо се съсипвам...?
Не получавам отговор,
а само безразличие и присмиване над болката ми...
Не мога повече така,
не искам да умирам,
но сърцето ме боли,
разбито на хиляди пърченца,
то бие и обича,
но няма кой него да обича,
няма кой да избърше сълзите,
няма кой да ми помогне,
няма... пак съм самичка...
Защо, защо животът е такъв,
защо ме боли,
боли ме и не спира,
болката ме реже като нож,
и всичко си отива...
Защо ме изоставиха,
защо всички ме забравиха,
и никой не се сети за мен,
защо получавам само подигравки и безразличие,
защо я няма любовта,
защо отново на никой не му пука за мен,
защо съм самичка и защо боли
толкова силно,
че не мога повече... не мога!
Искам поне един човек да ме разбере,
аз искам толкова малко,
ала не получавам нищо,
искам малко обич - не омраза!
Искам, ала нямам!
Вече не мога да се усмихна,
вече не мога да се зарадвам,
вече не мога да живея...
Всичко се върти и преобръща,
всичко е зловещо,
а до мен няма никой,
няма кой да ме прегърне,
няма кой да ме спаси!
А гадните сълзи ме мъчат,
те текат ли текат,
но няма кой да ги избърше -
никога не е имало и сега няма...
Толкова ли много искам?
Толкова ли малко заслужавам?
Не мога...
Не издържам...
Боли ме...
Искам да спрат да ме нараняват и убиват...
Не мога всеки ден да плача,
не мога да страдам!
Не искам... Не мога!
Боли ме...
Всичко е жестоко и всичко ме убива.
Само листа и маската останаха... и спомените...
Нищичко си нямам вече,
нямам си даже и сърце,
няма го то е вече напълно разбито,
но всяко пърченце продължава да ОБИЧА!
SwEEtY_ToNeNkA
28 Юли 2007 г.
