Аз дълго чаках да дойдеш,
но ти не дойде.
Аз дълго виках и молих,
но ти не отговори.
Аз дълго плаках след теб,
но ти не чу.
И сега аз спрях да се надявам,
след време и надеждата се стопи.
Сега стоя в тъмното и мисля,
не чакам, не моля, не плача.
Спомням си за отминалите дни,
когато бяхме аз и ти, заедно, щастливи.
Гласът ти топъл,
сега е леден.
Очите ти мили,
сега са омразни.
Лицето ти до болка познато,
сега е далечно.
От тези спомени лъха хлад,
те са толкова студени.
Цялата изтръпвам,
кръвта ми сякаш спира.
Чак сега осъзнавам,че в стаята е студено,
а няма кой да ме стопли.
Защото единствено ти сгряваше премръзналото тяло,
а сега те няма, сега си далече...отиде си и е студено!
galiana
16 Фев 2005 г.