Недоловим писък, неизказани слова
недочакани срещи и купища вълнение-
Това виждаш, отваряйки скрина
и още спомени - щастие, мъчение.
Виждаш безброй снимки пожълтели
забравени в прашасалите бегли спомени
Лица, съдби - различни посоки поели.
Розови детски мечти, уви недогонени.
Спомняш ли си през мътното съзнание
Ученическия чин и класната стая.
Днешния спомен - тогавашно наказание
навява чувства от Ада и от Рая.
Емоции - възвишени и чисти.
Несравними по детски. Неповторими мигове.
Виждаш живота по пожълтелите листи,
сгънати на четири в измачкани пликове.
Съхраняваш спомени от изоставени страсти.
Камшична борба за любов и за слава.
Непокорения връх, недостигнато щастие.
С часове над жълтите снимки оставаш...
Обичаш да си спомняш за дните
по детски. В младешкия бяг.
препускат до днес бясно мечтите
и гледаш хлапашки на целия свят.
И нищо сякаш не се е променило.
Още искаш да бягаш по улиците,
онази птица, дето в дланите се е свила.
Не искаш да я пускаш през облаците.
Люляците лилави да крадеш по дивашки.
Да се впускаш в лудия бяг на цветни години
И онзи поглед, по своему хлапашки...
Променил се е сякаш.
Променил го е това, което измина.
А изминаха дните, дето можеше на воля
да грабиш от живота със шепите.
Маска, смешна на една невъзможна роля,
разкъсани вече са на детството дрехите.
И образът в огледалото променен е,
но важно е какво се крие зад маската...
Онази роля с измислените дрехи.
Пусни на воля усмивката - хлапашката!
GaLLeRy
27 Юли 2007 г.
