Понякога животът е суров,
и кара ни да вършим мръсотии,
но идва вятъра със порив нов,
и отвява от сърцето ни
злините стари,
злобата и всички мръсотии.
Приятели аз нямах. И не търсех.
Живеех скучния живот,
сама във своята черупка,
сама със своята съдба.
Живеех, може би,
и секундите за мене бяха часове.
И хората около мене не обичах.
Как? Нали не ме обичаха и те?!
И живеех своя сив живот,
по сиви улици, със сиви хора.
Живеех, да, но само с мисълта си,
мечтаех за взаимност и опора.
Но всичко изведнъж се промени.
Дойде мечтаната промяна.
Злобата отстъпи място на приятелство,
а пренебрежението на обичта.
Намерих хора истински,
които бяха като мен.
Намерих и приятелството,
открих, че съм Човек!
Аз се промених, пораснах.
Но приятелите ми все още са до мен.
И преживяното със тях
и за диаманти аз не бих го заменила.
Ако живееш без приятели,
навсякъде си чужденец.
Приятели, благодаря Ви!
Научихте ме да обичам!
Обичам Ви,
дори когато сте далеч!
03.10.2006г.
amazonka_s
10 Фев 2007 г.
radfam se 4e sam ti friend 
