Не мога да кажа сбогом,
а проста дума е тя.
Но в нея се крият
толкова зли и мрачни неща.
Живота промени ме за миг
и всичко свърши с кратък вик.
Всичко се изпари и сега сама,
бродя по тихите и пусти улици
с мисълта за теб, за живота,
за изгубените и пропилени дни!
Убеждавам се с всеки ден,
че беше илюзия голяма
и нявга ще изтлее ли с
мисълта ми няма!
Последни думи изричам
последните в нощта:
"Сбогом! Сбогом! Сбогом!
Моя измислена съдба!"
Аз вече сама ще я кова
и не ще позволя,
в сърцето ми отново
пак стрела.
Ще вървя напред,
а на теб ще кажа само
кратките слова:
"Сбогом, моя
измислена мечта!!"
Тез думи като изрека,
на парчета ще разкъсат
душата ми,
но казани веднъж,
ще важат завинаги...
Късно е, късно е
за прошка,
за мен забрави!
От устните ми ще чуваш
само как изричам
огнените слова:
"Сбогом! Сбогом! Сбогом!
Моя измислена съдба!"
Diavolizym
05 Окт 2007 г.
