Еми да в тъмния час няма глас,
- тишината вътре в нас.
Тя е заглушена от миналото.
Което трябвало е да бъде забравено.
Скосено, от мъдрия разум - изопачено.
Познавам се. И пиша дълбоко в листа.
Пиша заради мисълта.
Тази чистата...
прозираща зад шибания ми образ.
Не е за слава, а за гордост.
Не е забава, нито пък фамозност.
Дали задържам дъха си,
дали прикривам смеха си?
Правя го само заради отсрещния,
не го ли оцени става набързо погрешния.
Алелуя...
Някои неща трябва да се премълчават.
Някои хора, май нищо не заслужават.
А аз, аз съм поредния глупак пишещ гордо.
Затова текстовете ми не са нещо модно.
Не стават да бъдат изпяни,
прочетени 2 пъти или от бетон изляни.
А защо и ти не бъдеш глупак като мен?
Защото... светът е необикновен.
DIGHeaD
14 Дек 2008 г.
