Бях готова да съм само твоя,
за никой друг дори не исках да говоря.
за мене беше само ти, единствен,
но за теб не бях това което искаш.
обичах те, но не можах да ти го кажа,
обичам те и сега въпреки, че много ме боли.
Защо ме остави сама да се боря,
защо до мене не си ти?
Казваш ми: "Не искам да плачеш, силна бъди",
но как да спра сълзите си, когато раздялата настъпва
и всичко истинско в мен руши.
Сама съм сега, а нямам вина, че друга жена обичаш така.
През прозореца поглеждам - навън е горещо,
а мен ме облъхва студа на самотата и става зловещо.
След тебе всичко ми е все едно
и се опитвам да забравя какво е било.
Не си искал да ме нараняваш, не си искал да ме боли?
Защо го направи тогава, защо просто ми кажи?
Опитах се да запълня празнотата,
издълбана от нея в твоето сърце,
а вместо това останах с протегнати към теб ръце.
Ще се опитам да те разбера,
затова ти пожелавам щастие,
но никога не забравяй, че има едно сърце,
завинаги твое, разбито на две...
Изпратено от: DeaD_GirL
22 Септ 2008 г.
