Наказа ме да те обичам.
Закле ме с най-баналните неща -
внезапен поглед,
дума закачлива
и колебливо-ласкава ръка.
Наказа ме да те обичам.
И дръзко с мен ревера си закичи
като със екзотичен,
ярък цвят,
та странната ми песен
да развлича
неумолимо - трезвия ти свят.
Изплакваше най-свидните си тайни
наказаната ми душа.
Изсъхваха върху ревера тъмен
ранено цвете
и една сълза.
И даже времето
не ти подсказа
най-истинската истина в света,
че трябва с обич огъня да стъкваш
и с огъня да сгряваш обичта.
Нощта изпод клепачите изтича.
Наднича утрото
със отговор готов.
Опърлените ми ръце потръпват.
Довиждане!
Наказвам те с Любов!

revniVka_
25 Мар 2009 г.

Коментари: 1
Ангелушка #1, 25 Авг 2009 г.
Ще си спестя дългия коментар, и без това не знам какво да кажа, освен Браво!