Една студена лятна нощ, шепнеща мрачно тихи думи...
зловеща и призрачна картина...
две тъжни души изпиват надежда да на мерят любовта...
Едно момиче, тъжащо за отминалите дни,
спомнящо си прекрасните изживявания...
и романтичните моменти....
иска му се да вярва, че хубавото предстои...
но някакви плашещи гласове и шепнат, че това е краят...
че надеждата ще си отиде тази вечер....
и повече не ще да се усмихне...
Беше седнала самотно в ъгълчето на стаята си...
на своето легло... и се взираше в небето отвън...
то беше така ясно и изглеждаше безкрайно...
така красиво и сияйно,
сякаш щастието нямаше край в този свят от безброй звезди...

Едно момче мечтае за бъдещето...
за момичето на своите мечти...
но и него го обхваща мрачното чуство,
че ще се случи нещо лошо...
усеща, че мечтата се изплъзва от ръцете му така бързо...
че ще го облее огромна вълна от разочарования
и в нея ще се удави и потъне мечтата му...
Той бе седнал в пясъка на плажа...
взиращ се в прекрасната морска картина...
в лазурната луна...
но внезапно беше сразен...
в момента, в който тъмнината се опита да го обгърне...
нещо блесна и засия..
така силно, че прогони мрачните мисли...
той погледна небето и там някъде светеше една звезда...
странно - помисли си той..
никога до сега не я бях виждал толкова силно светеща звезда...
и продължи да си мечтае, за любовта...

Момичето се замисли...
и изведнъж и хрумна да излезне да се поразходи в така ясната вечер...
и да може да размишлява на спокойствие...
навън нямаше никой, всички спяха спокойно...
тя реши, че така или иначе някой реши да се сети за нея...
като излезна от къщата, тръгна по тъмната улица...
минавайки покрай крайбрежната ивица
й се приска да слезне да се полюбува на морето,
на шума на вълните и прекрасното лунно отражението в морето...
ето че вече беше на плажа...
отиде и седна на пясъка..
който студено обгръгърна краката й...

Сега момчето...
както се беше замечтало, се огледа наоколо...
и се загледа в един силует...
реши да стане и се приближи...
след миг пред очите му се откри прекрасното и невинно лице на момичето...
да, същото момиче, което преди моменти седна на пясъка...
Той се взираше в лицето и и я запита...
Извинявай, може ли да поседя при теб..?
Да. - каза момичето...
макар за миг да си помисли,
че той поредният досадник...

Тя се замисли...
и после пак погледна момчето...
видя, че той не такъв за какъвто го помисли...
той имаше невероятно красиви зелени очи...
тя се взря в тях и и се стори, че в тях видя морето...
но очите му изглеждаха така тъжни...
пълни с болка и тъга...
тя осъзна, че той се чустваше по-същия начин като нея...
и разбра защо видя морето в очите му...
това не беше морето, което бушуваше пред тях...
това беше море на куп надежди...

Момчето се замисли...
колко е красива...
изглежда съвършенна...
луната я осветяваше и правеше лицето и така изящно...
но изглеждаше тъжна...
сигурно някое момче я е наранило...
той се престраши и я попита как се казва...
и започнаха да си говорят...
разговорът им продължи часове...
те се допълваха като двете половини на едно разбито сърце...
изведнъж момчето реши да направи нещо импулсивно...
нещо, което го дърпаше и побутваше...
Той се изправи...
и й подаде ръка да стане...
тя стана и го погледна учудено...
той я целуна...
но тя не го отблъсна...
те се прегърнаха...
и докато траеше дългата им целувка...
сякаш всичко се промени внезапно...
луната почервеня...
звездите заблещукаха...
морето утихна...
и в тази тишина и спокойствие...
една единствена звезда светеше така силно...
тя огряваше любовта на тези две, преплетени в едно сърца...

Mdesi
13 Фев 2008 г.

Коментари: 2
Mdesi #1, 14 Фев 2008 г.
да уточня... това не е стихотворение, а е разказ.... нямам напредстава защо са го публикували тука...
Mdesi #2, 16 Фев 2008 г.
еми шанс....