Студената поема

Няма да ме видиш да плача... няма да ме чуеш да те моля, защото аз съм такава-студена, по-студена и от своята поема... Не съм дошла да ти го кажа... дойдох едно нещо да докажа... Дъхът ми спира... Секундата тече... Ще ме изчакаш? Или пак те чакат? Винаги те чакат... Мен никога не молиш.. За мен никога не страдаш, защото и ти си такъв безмилостен нещастник, който иска само топлина!

Но аз няма да я дам! Нали знаеш? Такава съм... Студена... По-студена и от своята поема. Не ще се предам! Нищо няма да ти дам! Достатъчно ти дадох... Достатъчно ти казах... Сега си сам... Ледът сковава ти сърцето... Усещаш само топлия ми дъх в онези нощи, когато търсиш любов... Търсиш... Но не я намираш...

Аз ти казах... Аз не ще я дам... Нали знаеш? Студена съм... По-студена и от своята поема... Ти ме направи такава! Забравих да живея.. забравих да се смея... забравих да те обичам... забравих след теб да тичам... Но нали знаеш? Лесно е... Аз съм студена... По-студена и от своята поема....