И тази болка пак ме свива, какво е вътре в мен това?!
Дали душата ми умира или просто страдам заради твоята тъга?!
Болката e тъй голяма и всичко тя обгръща в миг,
болката, така добре позната, не идваща при мен за първи път.
Какво че те обичам безгранично, нима ти готов си за това,
за тази обич толкова голяма и чиста, като моята сълза в ноща.
И някой ден, когато си отида ти спомни си мойте очи,
и в тях ще видиш много обич, която все за теб скърби.
В очите ми ще има и тъга, заради която ти пак ще си причината,
и всичката тази болка ще живее в мен, дори тялото в ковчега мъртво,
ще усеща чувствата така познати, довели ме до състоянието сегашно.
И когато погледнеш безжизненото ми лице, целуни го моля те!
Така поне ще си отида с усмивка, на която ще се чете “Обичам те!”
iliana_lp
03 Апр 2006 г.