Страшна тишина обградила градчето,
където живяло негърчето Малко Момчето.
Така се казвало малкото момче,
чието име никой не знаел.
Тишината натоварила неговата душичка психически
и той тръгнал да бяга панически
към голямата врата със заглавие "Изход".
Която погледната под друг ъгъл има заглавие "Вход".
Докато тичало Момчето изпуснало нещо много важно и зелено.
Изпуснало не проблем-О, а малко и сплескано сополено топче.
Оттук нататък малкото сополено топче оживява и придобива самоличност, нарича се Кукуран, наречено така от пътуващ пеликан.
Лалетата пеели от щастие щом видели Кукуран.
Децата на птичките пеели в ритъм засмян.
Цялата гора, останала неспомената досега, била щастлива.
От таз случайна случка дива.
А гората била непосредствено близо до градчето
откъдето тръгна приказката за момчето.
Из бродища и пасища не щеш ли Кукуран
се натъкна на инцидент голям.
Малко червейче извило опашка и детенце го изстреляло с прашка към водата където нямало акули
но имало малки рибки...ядящи червейчета
и така малки човечета
рибките изяли червейчето S
Тогава Кукуран си помисли че това може да се случи и на него.
Щом станел сутрин той изглеждал точно като червейче
но срешел ли се придобивал по топчесто излъчване.
И така заподскачал към къщичката от слама на първото прасенце.
Следва продължение....
DIGHeaD
09 Дек 2008 г.
На места не го рзбрах но .. забавно е 
