Две сълзи се стичат по лицето,
две сълзи се сливат в една,
две очи, търсещи морето,
две души, тръпнещи в нощта.
Нощта, която сякаш им разкрива,
колко необятна може да е тя.
Нощта, приластила ги при нея
и не пускаща ги да намерят светлина.
Две души лутат се в мрака,
които все за него молят те.
Две души, разбрали,
че любовта е някакво видение.
Любовта, която някога за тях бе вечна
сега от нея има само жар в пепелта.
Любовта, която имаха отдавна,
но си тръгна тя за тях със светлината.
Светлина, в която те изгаряха от страст
и вярваха, че все ще е така.
Светлина, която се затъмни
щом любовта от тях отлетя.
Сега е вече късно за душите,
когато нямат сила за напред.
И всяка по отделно може би ще успее
да повярва с чудото наречено “Любов”
iliana_lp
17 Апр 2006 г.
stra6no e macka!!!
