Аз не съм това, което виждаш,
аз съм неговото отражение.
Не съм и въздуха, който дишаш,
просто неговото вдъхновение.
Не съм на една ръка разстояние,
аз съм точно там където ме поставиш.
Съществувам само в твоето съзнание,
и бих изчезнал, ако ме забравиш.
Не светя със светлината на Луната,
но умея да отразявам твоята.
Нямам пъргавината на водата,
но не смея да подценявам своята.
Не мога да бъда лятното слънце,
но мога да поглъщам като небето.
Издишвам лъчите му върху твоето лице,
и се радвам на игрите на детето.
А аз съм и небето, и детето,
а за теб бих бил морето,
даже и Дяволът в небитието..
Просто ме дари с усмивка...
Изпратено от: Парабола
20 Окт 2008 г.
Коментари: 2
black_lady #1, 20 Окт 2008 г.
Прекрасно е... 
Рядко го казвам, понеже принципно поезията не ме влече особено, но в случая съм впечатлена. Имаш глас от мен.
Рядко го казвам, понеже принципно поезията не ме влече особено, но в случая съм впечатлена. Имаш глас от мен.
ice_cold #2, 25 Окт 2008 г.
Нямам думи!... спр е! 
