Защо е толкова тихо в Новогодишната нощ,
сякаш можеш да разрежеш тишината с нож.
Всички са изчезнали, сам си на самотен остров.
Разговаряш в мислите си с единствена любов.
И тя е там, сама в нощта е като тебе,
разговаря наум и чака да отмине и това време.
В което тя ще е сама на тъмно чакаща деня,
в който ти ще изгрееш като слънце, разбулвайки нощта.
Но този ден далеч стои в мислите на птиците,
невиждан е както са такива, сълзите на комиците.
Но го чакате с високо вдигнати глави,
търсещи лъча надежда, който ще ви озари.
Могат ли да обичат спомен, изграден от думи,
забравените от погледа на хората - двама влюбени.
Могат ли да изживеят днес заради утрешния ден,
който от така желан, може да се превърне в недооценен.
Но едва ли любовта ще бъде така лесно пропиляна,
не всеки ден се среща тя, та дори и втора употреба...
DIGHeaD
10 Авг 2008 г.
