Когато се усмихна и реши да тръгнеш,
си представях как един прекрасен ден,
сломен и натъжен отново ще се върнеш,
ще поседнеш тихо тук край мен.

А аз мълчаливо на прага ще чакам,
с устни изстинали, вкочанени и мъртви,
и както стоя изведнъж ще избягам,
защото не ще искам същата грешка няколко пъти...

Ти ще погледнеш учуден, ядосан,
без да помръднеш от прага дори,
изпълнен с безброй механични въпроси,
нечувстващ как небето над тебе гори.

Ще се огледаш, с очакване да се върна,
ще говориш на улицата притихнало пуста,
и ще се молиш от нейде аз да отвърна,
и ще се молиш, защото изпитваш отчайваща нужда...

Но аз няма да утешавам сърцето ти подло,
не ще го лаская и топля отново,
ще се чувствам свободно и волно!
О, мога... Зная, че мога...!

pink_angel
05 Окт 2007 г.

Коментари: 1
Shemet_ #1, 06 Окт 2007 г.
bravo ! super e