Мила беше сама в стаята си.Беше усилила любимата си песен на Металика, когато на вратата се почука:
- Мила! Мила! Отвори ми вратата, трябва да поговорим.
Мила остави списанието, което четеше, намали музиката и отвори на майка си:
- Какво искаш?
- Искам просто да поговорим. Но... какво е станало със стаята ти?
Майка й стоеше учудено на прага. Стаята на дъщеря й беше в ужасно състояние - цялата облепена в плакати на Мetallica и Slipknot, на едно място на стената беше нарисувано черно кървящо сърце, нямаше лампа, само пет големи свещи, а по земята се търкаляха дрехи и обувки. Тази "бърлога" не беше предишната светла и приветлива стая, където Мила редовно чистеше и подреждаше.
- Какво си направила със стаята си?! - почти извика майка й.
- Щом не ти харесва можеш да излезеш... - сухо й отвърна Мила докато подреждаше обувките и дрехите си.
- Но... какво е станало с дъщеря ми? Какво е станало с милото, красиво момиче? Сега не си същата. Носиш само черно, слушаш само тежка музика... не разбирам...
- О, хайде мамо. Ако ще ми четеш конско... ето я вратата. Не ми се слуша!
Майка й излезе, а Мила взе китарата и отиде да се види с компанията си.
Всичките тези промени - в държанието, в облеклото, в живота й бяха станали само заради едно момче - Милен. Той беше метъл и, за да се сближи с него Мила се обличаше като метълка и скоро я приеха в компанията му. Но Милен не й обръщаше внимание, за него тя не значеше нищо. Затова тя се ядоса на целия свят, развали отношенията с родителите си, получаваше само ниски оценки и по цял ден се мъкнеше със съмнителни хора, известни в града като пласьори на дрога. Майка й беше прекалено заета, за да види всичко това и скоро Мила се друсаше всеки ден и то само заради Милен. Той все повече я обиждаше и нараняваше, а тя все повече се доближаваше до пропастта, в която я чакаше само... смъртта.
Веднъж тя отиде на купон. Отново взе дозата си хероин. Изведнъж до нея се приближи Милен и й каза:
- Здравий, Мила! Хайде де се усамотил горе... докажи ми, че ме обичаш.
Мила се съгласи не само заради наркотиците, които беше взела, но и защото го обичаше... На другия ден Милен се държеше все едно нищо не се беше случило. На следващия купон всичко се повтори, но тоя път Милен доведе и един свой приятел... Постепенно Мила се превърна в негова играчка, а той я караше да спи с всичките му приятели. Мила знаеше, че зависи от него, болеше я, че я притежава по този мръсен начин. Но беше безсилна да му се противопостави...
Скоро Мила заприлича на призрак. Наркотиците вече не я утешаваха, в училище съвсем пропадна, а понякого в главата й се въртеше мисълта да убие Милен. Но тя все пак още силно го обичаше и му прощаваше мръсотиите, които й правеше. Болеше я, че не можеше да спре да го обича, чувстваше се безсилна и изоставена от всички.
Сутринта бавно настъпваше, а Мила вървеше по улицата, унесена в мислите си. Леко се клатушкаше, защото още не беше изтрезняла от водката, която беше погълнала предната вечер. Току що беше излязла от апартамента на Милен. Думите му още звучаха в ушите й:
- Ще се върнеш, Мила! Знаеш, че не можеш да се отървеш от мен, имаш нужда от любовта ми! Ти си зависима от мен, пък и си такава курва, че скоро пак ще дойдеш и ще молиш да те приема...
Сълзите се стичаха по лицето й. Тя наближи един от мостовете в града. Отдолу буйна и силна течеше Янтра. А Мила си мислеше:
- Да, ти не си като мен... Ти си силна, а аз слаба, ти си свободна - а аз зависима от един идиот, за който давам живота си, а той дори не ме обича... Аз съм един боклук, парцал използван толкова много пъти. Аз съм позор за родителите си... аз съм просто едно използвано и захвърлено момиче без бъдеще и мечти. На кого съм притрябвала? Точно така - на никого.
При тези думи тя изваде лист и молив от якето си и написа:
"Скъпи мамо, тате! Простете ми, че толкова рано трябва да ме изпратите, надявам се в Рая. Не мога повече. Никой не ме обичаше, наркотиците не ми помагаха повече. Милен и приятелите му редовно ме притежаваха и правеха с мен каквото си поискат, а училището.... мислех за безполезно. Простете на дъщеря си, че е такъв парцал и такава издънка. Обичах ви много! Простете ми и.... не плачете за мен. Моля ви, помнете ме с добро!
С любов: Ваша Мила! "
Затисна го с един камък, завърза любимото си черно шалче за моста, покачи се на парапета и когато под себе си видя реката извика:
- Приеми ме и ме направи така силна и свободна като себе си! Прости ми, мамо! Прости ми, тате!
Казвайки това, тя полетя към водите. За първи път от много време почувства, че се отърсва от бремето, което редовно носеше на плещите си...
Никой не я чу, нито видя как пада във водата. Реката веднъж за винаги я взе в студените си обятия, шалчето се полюшваше леко от вятъра, а думите на Мила още ехтяха над реката: "Прости ми, мамо! Прости ми тате!"
- Мила! Мила! Отвори ми вратата, трябва да поговорим.
Мила остави списанието, което четеше, намали музиката и отвори на майка си:
- Какво искаш?
- Искам просто да поговорим. Но... какво е станало със стаята ти?
Майка й стоеше учудено на прага. Стаята на дъщеря й беше в ужасно състояние - цялата облепена в плакати на Мetallica и Slipknot, на едно място на стената беше нарисувано черно кървящо сърце, нямаше лампа, само пет големи свещи, а по земята се търкаляха дрехи и обувки. Тази "бърлога" не беше предишната светла и приветлива стая, където Мила редовно чистеше и подреждаше.
- Какво си направила със стаята си?! - почти извика майка й.
- Щом не ти харесва можеш да излезеш... - сухо й отвърна Мила докато подреждаше обувките и дрехите си.
- Но... какво е станало с дъщеря ми? Какво е станало с милото, красиво момиче? Сега не си същата. Носиш само черно, слушаш само тежка музика... не разбирам...
- О, хайде мамо. Ако ще ми четеш конско... ето я вратата. Не ми се слуша!
Майка й излезе, а Мила взе китарата и отиде да се види с компанията си.
Всичките тези промени - в държанието, в облеклото, в живота й бяха станали само заради едно момче - Милен. Той беше метъл и, за да се сближи с него Мила се обличаше като метълка и скоро я приеха в компанията му. Но Милен не й обръщаше внимание, за него тя не значеше нищо. Затова тя се ядоса на целия свят, развали отношенията с родителите си, получаваше само ниски оценки и по цял ден се мъкнеше със съмнителни хора, известни в града като пласьори на дрога. Майка й беше прекалено заета, за да види всичко това и скоро Мила се друсаше всеки ден и то само заради Милен. Той все повече я обиждаше и нараняваше, а тя все повече се доближаваше до пропастта, в която я чакаше само... смъртта.
Веднъж тя отиде на купон. Отново взе дозата си хероин. Изведнъж до нея се приближи Милен и й каза:
- Здравий, Мила! Хайде де се усамотил горе... докажи ми, че ме обичаш.
Мила се съгласи не само заради наркотиците, които беше взела, но и защото го обичаше... На другия ден Милен се държеше все едно нищо не се беше случило. На следващия купон всичко се повтори, но тоя път Милен доведе и един свой приятел... Постепенно Мила се превърна в негова играчка, а той я караше да спи с всичките му приятели. Мила знаеше, че зависи от него, болеше я, че я притежава по този мръсен начин. Но беше безсилна да му се противопостави...
Скоро Мила заприлича на призрак. Наркотиците вече не я утешаваха, в училище съвсем пропадна, а понякого в главата й се въртеше мисълта да убие Милен. Но тя все пак още силно го обичаше и му прощаваше мръсотиите, които й правеше. Болеше я, че не можеше да спре да го обича, чувстваше се безсилна и изоставена от всички.
Сутринта бавно настъпваше, а Мила вървеше по улицата, унесена в мислите си. Леко се клатушкаше, защото още не беше изтрезняла от водката, която беше погълнала предната вечер. Току що беше излязла от апартамента на Милен. Думите му още звучаха в ушите й:
- Ще се върнеш, Мила! Знаеш, че не можеш да се отървеш от мен, имаш нужда от любовта ми! Ти си зависима от мен, пък и си такава курва, че скоро пак ще дойдеш и ще молиш да те приема...
Сълзите се стичаха по лицето й. Тя наближи един от мостовете в града. Отдолу буйна и силна течеше Янтра. А Мила си мислеше:
- Да, ти не си като мен... Ти си силна, а аз слаба, ти си свободна - а аз зависима от един идиот, за който давам живота си, а той дори не ме обича... Аз съм един боклук, парцал използван толкова много пъти. Аз съм позор за родителите си... аз съм просто едно използвано и захвърлено момиче без бъдеще и мечти. На кого съм притрябвала? Точно така - на никого.
При тези думи тя изваде лист и молив от якето си и написа:
"Скъпи мамо, тате! Простете ми, че толкова рано трябва да ме изпратите, надявам се в Рая. Не мога повече. Никой не ме обичаше, наркотиците не ми помагаха повече. Милен и приятелите му редовно ме притежаваха и правеха с мен каквото си поискат, а училището.... мислех за безполезно. Простете на дъщеря си, че е такъв парцал и такава издънка. Обичах ви много! Простете ми и.... не плачете за мен. Моля ви, помнете ме с добро!
С любов: Ваша Мила! "
Затисна го с един камък, завърза любимото си черно шалче за моста, покачи се на парапета и когато под себе си видя реката извика:
- Приеми ме и ме направи така силна и свободна като себе си! Прости ми, мамо! Прости ми, тате!
Казвайки това, тя полетя към водите. За първи път от много време почувства, че се отърсва от бремето, което редовно носеше на плещите си...
Никой не я чу, нито видя как пада във водата. Реката веднъж за винаги я взе в студените си обятия, шалчето се полюшваше леко от вятъра, а думите на Мила още ехтяха над реката: "Прости ми, мамо! Прости ми тате!"
crazy_teen4e
10 Авг 2005 г.
Коментари: 36
galiana #1, 10 Авг 2005 г.
aww, tva e tolkoz tujno 
veet #2, 10 Авг 2005 г.
Господи,наистина е ужасно тъжно!...много ме натъжи,но пък е страхотно написано и разтърсващо!
black_lady #3, 10 Авг 2005 г.
mnogo mi haresva, edin ot nai-nai-dobrite napisani v tozi sait!!! krasivo i perfektno napisano 
tedity #4, 10 Авг 2005 г.
Kolkoto i hubavo da e napisan razkaza tova ne biva da se se sluchva 
pink_angel #5, 10 Авг 2005 г.
bravo crazy_teen4e mn e hubvao napisano no ujasno tajno............ 
black_lady #6, 10 Авг 2005 г.
това е животът, оцеляват само силните...
crazy_teen4e #7, 10 Авг 2005 г.
to4no taka,trqbva da se nay4im da ocelqvame v tozi jestok svqt.Blagodarq za ocenkite 
zna4at mnogo za men.Razkaza e napisan i za da vi pokaje 4e trqbva da si imate svoi principi,da gi otstoqvate i da ne igraete po svirkata na lubimiq 4ovek,nezavisimo kolko mnogo go obi4ate.glavnata gre6ka na Mila e 4e zabravq 4e e li4nost i pozvolqva na Milen da q razigrava.Toi e pri4inata i za smyrtta i.Ne povtarqite neinata gre6ka!
zna4at mnogo za men.Razkaza e napisan i za da vi pokaje 4e trqbva da si imate svoi principi,da gi otstoqvate i da ne igraete po svirkata na lubimiq 4ovek,nezavisimo kolko mnogo go obi4ate.glavnata gre6ka na Mila e 4e zabravq 4e e li4nost i pozvolqva na Milen da q razigrava.Toi e pri4inata i za smyrtta i.Ne povtarqite neinata gre6ka!
funny_bunny #8, 10 Авг 2005 г.
hei crazy iskam da te pitam ne6to-v koi grad staa si4ko tui?vidqh 4e pi6e6 qntra-da ne bi turnovo ili gb?napravi mi vpe4etlenie 6tot az sum ot gb!!!
funny_bunny #9, 10 Авг 2005 г.
tova si e za tq si znae
funny_bunny #10, 10 Авг 2005 г.
CRAZY????
krava_i_polovina #11, 10 Авг 2005 г.
az znam kade se razviva deistvieto-v Veliko Tarnovo.tq ezka si ima pri4ini da razkaje istoriqta tam 
no az nqma da vi kaja kakvi sa,ne iskam da zaemam mqstoto i 
vse pak tq si go e pisala 
Ez, strahotno e 
no az nqma da vi kaja kakvi sa,ne iskam da zaemam mqstoto i vse pak tq si go e pisala
Ez, strahotno e
funny_bunny #12, 10 Авг 2005 г.
az puk si misleh 4e e v gb(ama i po dobre 4e ne e tuk 6tot se spomenava6e ne6to za plasori,droga i tn... )
)
tedity #13, 10 Авг 2005 г.
Да ви призная на мен доста често ми идва тази идея за самоубийството
pink_angel #14, 10 Авг 2005 г.
na mene samo ponqkoga
crazy_teen4e #15, 10 Авг 2005 г.
abe ei!!!Da ne 4yvam takiva idei za samoybiistvo!!! 
6te vi kaja az na vas!Takiva misli da ne vi minavat prez glavata,samo positive!Ami naistina deistvieto se razviva vyv Velko Tyrnovo,za6toto tam ima edin most,na koito sym bila i tam po krai6tata na parapeta ima topki i sa mi kazvali,4e vsi4ki samoybiici se hvyrlqli ot trinadesetata topka...i se setih i re6ih taka da go napi6a
6te vi kaja az na vas!Takiva misli da ne vi minavat prez glavata,samo positive!Ami naistina deistvieto se razviva vyv Velko Tyrnovo,za6toto tam ima edin most,na koito sym bila i tam po krai6tata na parapeta ima topki i sa mi kazvali,4e vsi4ki samoybiici se hvyrlqli ot trinadesetata topka...i se setih i re6ih taka da go napi6a
krava_i_polovina #16, 10 Авг 2005 г.
Ez,dano da ne se naloji i az da opra do trinadesetata topka
No tai kato si mi best friend sam sigurna 4e ti samata 6te me ubie6 ako razbere6 za namereniqta mi
No tai kato si mi best friend sam sigurna 4e ti samata 6te me ubie6 ako razbere6 za namereniqta mi
black_lady #17, 10 Авг 2005 г.
хех... струва ми се, че за съжаление на голяма част от младите им е минавала през главата идеята за самоубийство повечето тийнейджъри се чувстват ужасно самотни, неразбрани, отхвърлени, изоставени... не мога да си обясня как може да се получава всичко това при положение, че в днешно време си имаме безброй много начини за комуникация, както и специалисти за всеки вид проблем 
може би се дължи на факта, че и голяма част от хората станаха по-студени, но най-вече че и доброто приятелство е извънредно рядко срещано явление дали ако човек си има истински приятели те ще го оставят дори да си и помисли за самоубийство? аз не мисля така... казвам го, понеже аз самата бях на няколко пъти да я направя тази глупост, но за щастие всеки път се оказваше наблизо някой приятел, който в последния момент да ме спре... 
затова и аз като авторката казвам на всички тук - НЕ ПРАВЕТЕ ТАЗИ ГРЕШКА!!! няма нищо достатъчно значимо на тази свят за да се откажете от живота си заради него! никой не го заслужава, а и човек трябва да се бори за своето щастие, не да иска да сложи кай на всичко... колето на живота се върти - днес може и да плачеш с горчиви сълзи, но пък утре и до сълзи да се смееш и от щастие да плачеш! борбата си заслужава...
повечето тийнейджъри се чувстват ужасно самотни, неразбрани, отхвърлени, изоставени... не мога да си обясня как може да се получава всичко това при положение, че в днешно време си имаме безброй много начини за комуникация, както и специалисти за всеки вид проблем може би се дължи на факта, че и голяма част от хората станаха по-студени, но най-вече че и доброто приятелство е извънредно рядко срещано явление дали ако човек си има истински приятели те ще го оставят дори да си и помисли за самоубийство? аз не мисля така... казвам го, понеже аз самата бях на няколко пъти да я направя тази глупост, но за щастие всеки път се оказваше наблизо някой приятел, който в последния момент да ме спре... затова и аз като авторката казвам на всички тук - НЕ ПРАВЕТЕ ТАЗИ ГРЕШКА!!! няма нищо достатъчно значимо на тази свят за да се откажете от живота си заради него! никой не го заслужава, а и човек трябва да се бори за своето щастие, не да иска да сложи кай на всичко... колето на живота се върти - днес може и да плачеш с горчиви сълзи, но пък утре и до сълзи да се смееш и от щастие да плачеш! борбата си заслужава...
pink_angel #18, 10 Авг 2005 г.
bebence i za6to 6te pravi6 tova?
CaTwOMaN #19, 11 Авг 2005 г.
аре са... и мойта стая е облепена от некви плакати на Korn,Slipknot ,обличам се в черно,движа с метали.... наркоманка ли съм? 
само тва ме изнерви... иначе разказа го бива...
само тва ме изнерви... иначе разказа го бива...
CaTwOMaN #20, 11 Авг 2005 г.
crazy_teen4e наистина не исках да прозвучи толкова грубо разказа наистина е страхотен... но това,че слушаш метал не те прави самоубиец... 
разказа наистина е страхотен... но това,че слушаш метал не те прави самоубиец...
black_lady #21, 10 Авг 2005 г.
malko_bebence, не разбрах защо по дяволите си мислиш, че рейтингът е нещо важно? аз лично гласувам само от учтивост към хората, иначе бройката гласове никога не ме е интересувала, пък да не говорим като бях нова в сайта с колко 1-чки се бях сдобила по едно време но това е друга история... 
често се случва хората да не могат да влизат и за дълги периоди, но това не е причина да си махаш профила... не знам, на мен лично някак безсмислено ми звучи аз на твое място не бих правила...
но това е друга история... често се случва хората да не могат да влизат и за дълги периоди, но това не е причина да си махаш профила... не знам, на мен лично някак безсмислено ми звучи аз на твое място не бих правила...
crazy_teen4e #22, 11 Авг 2005 г.
i za men ne e vajno ocenkata na horata.ne si mahai profila malko bebence A az bih kazala 4e black_lady dava super qki syveti nqma ni6to po-hybvao ot tova da znae6 4e moje6 da raz4ita6 na nqkogo kakvoto i da stava.radvam se 4e ti ima6 takiva priqteli,koito sa te sprqli,6tastlivka si ti pyk i 6te6e da e golqma zagyba....... 
A az bih kazala 4e black_lady dava super qki syveti nqma ni6to po-hybvao ot tova da znae6 4e moje6 da raz4ita6 na nqkogo kakvoto i da stava.radvam se 4e ti ima6 takiva priqteli,koito sa te sprqli,6tastlivka si ti pyk i 6te6e da e golqma zagyba.......
black_lady #23, 11 Авг 2005 г.
оо, crazy_teen4e, мерси за милите думи обаче за това каква щастливка съм - само аз си знам какви гадни неща са ми са се случвали, които да ме накарат чак до там да стигна... но моята работа е вече минала и заминала, този, който вече се е опарил избягва да си играе с огъня това, което искам е да просто да споделя моя опит с другите само и само да не правят и те моите грешки и още веднъж казвам - прекрасен разказ, мила!
обаче за това каква щастливка съм - само аз си знам какви гадни неща са ми са се случвали, които да ме накарат чак до там да стигна... но моята работа е вече минала и заминала, този, който вече се е опарил избягва да си играе с огъня това, което искам е да просто да споделя моя опит с другите само и само да не правят и те моите грешки и още веднъж казвам - прекрасен разказ, мила!
krava_i_polovina #24, 11 Авг 2005 г.
Като го чета се сещам какво безхарактерно същество бях преди... Добре че беше crazy_teen4e и още една приятелка за да ми налеят малко акъл в главата .Ези,thanks че си такава SUPER FRIENDka
.Ези,thanks че си такава SUPER FRIENDka
cornelkaa #25, 12 Авг 2005 г.
Идеята за самоубииство ми е минавала хиляди пъти през главата . Незнаете колко много пъти ...
crazy_teen4e #26, 13 Авг 2005 г.
Otnovo blagodarq na black_lady.Sajalqvam 4e sa ti se slu4ili tolkova mnogo ne6ta...
A za CatWoman.Ami zna4i...ne se obijdam,za6toto qvno ne e stanalo qsno,4e Mila e stanala metylka predi da stane narkomanka.I e stanala narkomanka NE za6toto e metylka,za za6toto jivota i e bil gaden i zaradi Milen.Vaob6te ne mislq,4e metylite sa nekvi ludi narkomani i samoybiici...sajalqvam ako sym te obidila,no ne sym celqla da prozvu4i taka...nadqvam se razbira6
crazy_teen4e #27, 13 Авг 2005 г.
Za krava_i_polovina:Ei,milo,ti qvno ne6to si se 4alnala otdavna ne si mi prikazvala takiva hybavi ne6ta I ti si mnogo dobra friendka,milo i az sym super 6tastliva 4e te imam.nadqvam se vinagi da si do men Mnogo te obi4am eto za dva dena si bqh na selo i se zatyjih za teb.Blagodarq za hybavite ti dymi
otdavna ne si mi prikazvala takiva hybavi ne6ta I ti si mnogo dobra friendka,milo i az sym super 6tastliva 4e te imam.nadqvam se vinagi da si do men Mnogo te obi4am eto za dva dena si bqh na selo i se zatyjih za teb.Blagodarq za hybavite ti dymi
krava_i_polovina #28, 14 Авг 2005 г.
dreben,ako be6e mom4e 6tqh da te zalubq
e...i ako be6e malko po-visoka,6toto az s niski ne hodq
aide v ponedelnik te 4akam.
sajalqvam 4e izpolzvam poleto za komentari za li4ni saob6teniq.
a nqkoi da znae koga 6te e gotov foruma 
e...i ako be6e malko po-visoka,6toto az s niski ne hodq
aide v ponedelnik te 4akam.
sajalqvam 4e izpolzvam poleto za komentari za li4ni saob6teniq.
a nqkoi da znae koga 6te e gotov foruma
crazy_teen4e #29, 14 Авг 2005 г.
abe toq forum i az otdavna go 4akam ama qvno nqma da e skoro
ama qvno nqma da e skoro
funny_bunny #30, 14 Авг 2005 г.
da i az tui milsq...
karavasilev #31, 23 Септ 2005 г.
razkazut e tujen no mi haresa. btw az sum zabelqzal 4e ti pi6e6 vinagi na nqkakvi temi svurzani s realni ne6ta ot jivota a e kato pove4eto hora tuk nqkakvi otvle4eni i v pove4eto slu4ai neqsni i bezsmisleni ne6ta. bravo ezi samo taka.
love_in_amerika #32, 24 Септ 2005 г.
naistina mnogo trogatelen i vulnuvash razkaza
Live_girl #33, 02 Фев 2006 г.
mnogo e hubavo
tedinka88 #34, 02 Фев 2006 г.
mnogo e dobro !!! no i mnogo tujno napravo edva se sdarjax da ne se razpla4a... no v takiva slu4ai ne e izxoda samoubiistvoto sopred men tova e samo biagstvo ot realnosta!
no v takiva slu4ai ne e izxoda samoubiistvoto sopred men tova e samo biagstvo ot realnosta!
Shemet_ #35, 31 Юли 2007 г.
virha virha lele..
dafi_bs #36, 21 Дек 2007 г.
много е хубаво!
преди година и половина и аз бях на косъм от такава глупост и то заради момче! добре, че бях на 1вия етаж иначе щях да скачам ама ми беше ниско хаха ... истината е, че се чувствах пренебрегната и предадена от едно момче, но когато разбрах това се почувствах свободна. макар че бях тъжна точно тогава и бях много щастлива, защото разбрах колко много държи един приятел на мен- той ми даде сили да гледам напред и да знам, че щастието е на близо
добре, че бях на 1вия етаж иначе щях да скачам ама ми беше ниско хаха ... истината е, че се чувствах пренебрегната и предадена от едно момче, но когато разбрах това се почувствах свободна. макар че бях тъжна точно тогава и бях много щастлива, защото разбрах колко много държи един приятел на мен- той ми даде сили да гледам напред и да знам, че щастието е на близо
