Помниш ли първата ни среща,
как мълчеливо и двамата седяхме,
красотата твоя, моста мой крепеше,
без дъх, навярно ще остана.
Помниш ли всичките ми думи?
Помниш ли усмивките, тревичките, и птичките?
Помниш ли как в любов на теб се врекох,
че с теб до края ще остана, и да те ревнувам се отрекох,
но любовта ти не беше тъй голяма.
Помниш ли сладките целувки?
Помниш ли лъжите твой,
че любовта ти спирка няма,
и че с мен ще си до края?!
Помниш ли как нощем с теб звездите гледах?
Как тихичко на вред шумат от вятъра кънтеше,
и сякаш всичко тъй лъжливо беше,
и една мечта в мен за любовта остана.
sladurka_f
26 Септ 2007 г.
