Искам да спя, да заспя,
за да не виждам отново твоя облик, твоите очи,
за да не се пробудя сутринта и да чуствам същата празнина до мен.
Във мeн,
вътре в мен...
Пожар...
Пламъци изпепеляват съществото ми
и тези пламъци са твоите следи,
останали във мен
след поредната ни среща...
Поглед....
Огнени очи...
Мечта...
Една простичка мечта...
Искам да заспя,
но да не усетя утрешния ден,
да не ме пробуди зората..
Но уви,
пробуждам се с все същата лъжа в душата,
с все същото мълчание в мрака...
И пак все същото...
Вървя и срещам безличните души...
Гонят ме, преследват ме, убиват ме,
но аз живея...
За какво ли?
За да умирам по няколко пъти на ден?
Защо по дяволите, питам?
И пак лягам с простата надежда, че няма да се събудя...
Но уви...
Отварям очи отново,
поглеждам деня,
поглеждам и теб,
до мен си, а те няма...
Kuln
07 Мар 2005 г.
или по точно на тази чат "огънят в очите ми....болката в сърцето ми"
бравооо много е хубавоо 
