По пътя си вървях
и когато внезапно се спрях,
там, високо в небесата, нещичко съзрях.
Чудех се, маех се и накрая проумях.
Това си ти - моят ангелски грях.
Изведнъж ми се прииска човек да не бях.
И към небето да се понеса като прах.
С вятъра да стигна онез далечни за мен чудеса
и да мога поне за миг отново да те зърна.
Исках да погаля твоите ангелски крила,
да разгледам очите твои,тез две чисти езера.
Да ти разкрия с устни що е то-нежността.
Исках само това...
Но имах само на пътя прахта.
И грозната и тежка раница...

шоколадчеМИЛкА
12 Мар 2007 г.

1048 прочитания
Коментари: 2
SeXY_BeBSi #1, 30 Апр 2007 г.
mnogo e sladko
шоколадчеМИЛкА #2, 19 Май 2007 г.