Мислиш си, че е твой…
е аз не мисля така…
до вчера беше мой, мой е и сега.
Спокойна си,
когато е при тебе
през нощта,
познай за кой си мисли,
щом затвори очи,
познай кого сънува той…
Дори и да отричаш все още си е мой...
Когато те целува,
затвори ли очи, ти знай,
за мене мисли,
дори сега със него да си ти.
Прегръща хубаво нали...
но знай, че те прегръща с нежелание, уви,
разликата помежду ни я знаеш нали?
И какво като ти казва, че те обича...
да не мислиш, че е истина това...
отлично знаеш че за мен умира,
и ще те остави,
само ако му кажа: При мене ела
Адски мил е с тебе нали..
и те гледа със такива влюбени очи..
във теб е влюбен...
така си мислиш ти...
Беше мой и мой ще си остане...
това от мен го запомни...
Ти ли мила, притежаваш неговото сърце,
ти ли знаеш неговите тайни ми кажи,
нима не осъзнаваш, че те лъже постоянно,
нима си толкова наивна ти.
Докога, кажи ми
ти ще се залъгваш,
че за него си целият свят,
и без тебе той да живее може,
и без теб е щастлив,
но само аз умея
да го поддържам истински жив
Ти ще страдаш много
като те остави
нали ...
Знай на него не му пука
дали ще те нарани...
И чувам, как се хвалиш,
как нежен бил със теб,
как нежно галел твоите коси,
на този фалш, нежност ли му викаш,
я ми кажи...
Нима не знаеш, че
моя лик в съзнанието му все още седи.
И с други е бил зная...
зарязвал ги е до една...
той беше мой...
и мой остава дори да те е яд сега...


Изпратено от: sad_girl3

30 Ное 2010 г.