3 сутринта захвърлих лъжите,
отново в плен съм на мечтите.
Но нещо липсва.....
Всякаш съм изгубена душа,
обречена да е вечно сама.
Може би твърде дълго живях
в света на мрака, който е безчуствен
и затова не разбрах колко бях богат,
когато виждах пламъка в очите ти
нежно шепнещи ми "обичам те"!
Изгубих те, прогоних от страх от болката,
но цената е висока ето теб сега те няма.
3 сутринта една изгубина душа се скита
обречена да е вечно сама...
Sunshine_Angel
15 Мар 2005 г.
Коментари: 1
black_lady #1, 18 Мар 2005 г.
изключително красиво и чувствено написано 
прекрасни редове, браво 
прекрасни редове, браво 