Колко ли пъти казвах си,животът не е за мен,
смърт над мен се спусни!
и колко нощи се молих дори
без да вярвам, шепнех: умри!
Не чуствах как всичко гори,
не знаех, че по бузите ми се стичат сълзи,
не усещах прегрътките ти,
не мечтаех, не се връщах към спомените ми.
За мен всичко умря,
за мен дори времето спря,
за мен любовта догоря,
и аз спрях да вървя.
И слънце днес не изгря,
и дъжда да спре не успя.
И всичко потъна в мрак,
престанах да чуствам дори и страх.
забравих, че някога живях
че спях, а после се събуждах, и се смях.
Че обичах, исках и се стремях.
Нямах сили да продължа,
по пътя нагоре, към стремежа,
всички да заслепя, да бъда винаги първа.
Исках да бъда винаги най-добра, а в какво се превърнах,
сега не съм първа дори не съм последна,
аз просто съм мъртва...

Rose
29 Окт 2005 г.

87 гласувай
1345 прочитания
Коментари: 14
teen_baby_girl #1, 30 Окт 2005 г.
mnogo e..........tyjno!ina4e e xybavo
teen_baby_girl #2, 30 Окт 2005 г.
fatalenangel #3, 30 Окт 2005 г.
gotino e no za6o e tolkova tajno?da ne e za nqkoi posveteno?
teen_kote #4, 30 Окт 2005 г.
mn hubavo stih4e!ni6to 4e e tyjno maga da kaja 4e nai hubavite stihove sa tezi po tyjni4kite za6toto te izrazqvat istinskite 4ustva v jivota
JoInTgIrL #5, 30 Окт 2005 г.
Много готинко,но тъжно .. дамм
beautiful_girl_R #6, 30 Окт 2005 г.
NAPRAVO E SUPER.NISHTO 4E E TYJNO :}
Rose #7, 31 Окт 2005 г.
Много мерси на всички... =) не зна за красиво, хбаво и т.н., но че е тъжно е вярно... не, не е посветено на никой... е, може би малко... колкото до истинските чувства, много точно казано, именно това исках да изразя
black_lady #8, 31 Окт 2005 г.
красиво е тъжно... но защо всички тук са се впуснали в някаква мрачна депресия и си мислят, че единственото иснтинско в живота е балката? нима щастието преди нея е било по-малко реално...? защо трябва да се вживяваме в ролята на мъченици и да се отдаваме на страданието с оправданието, че "по друг начин не може"? а то може, просто никой не опитва достатъчно, никой няма желание да се справи с болката колелото се върти... винаги ще има от всичко - и болка.. и щастие... моят съвет е никога да не се отдавате напълно на което и да е от двете крайности до самозабрава, тъй като и никога не се знае какво ви чака точно днес, там зад ъгъла...!
Rose #9, 31 Окт 2005 г.
black_lady, виж, ти си права... съгласна съм с теб, но аз за себе си съм решила от давна всичко... знам, глупаво е да говоря така, но съМ минала през неща, които не пожелавам на никого... сега аз се опитвам да се възродя, така да се каже... опитвам, но всичко става постепенно... но ти си права...
black_lady #10, 31 Окт 2005 г.
Rose, аз вярвам, че ти ще се справиш... първата част от това да си помогнеш е като споделиш болката - от това действително олеква не знам дали си чела двете ми истински истории, които са в творчеството на разказа... но ако не си - то поне знай, че страшни неща се случват на всички нас тук! но нямаме друг избор освен да продължим напред... тежко е, да, но знам, че дори в моментите, когато е най-трудно, човек все пак дълбоко в себе си знае, че един ден нещата ще бъдат различни... по-добри
mIsTeRy #11, 31 Окт 2005 г.
mnogo e tyjnichko...no jivota ne vinagi e rozov...
sladkata_LP_fenka #12, 01 Ное 2005 г.
mnogo mi haresa . Naistina e napisano s mnogo 4ustvo i jelanie i tova mu predava o6te po-golqmo vuzdeistvie.
Rose #13, 01 Ное 2005 г.
black_lady, не не съм успяла да прочета... кажи ми моля те названиеята, ще ги видя... mIsTeRy, мерси много... аз мразя розово така че за мен живота ще е идиален, ако не е розов... sladkata_LP_fenka, мерси много, радваме се че ти е харесало
nezabravimata #14, 22 Ное 2005 г.
stihotvorenieto mn mi haresva makar 4e e tujno no kato se zamislim v tozi 6iban jivot ne moje da se o4akva ni6to veselo da ti se slu4iii....i se pak rose mn e dobro....