Уморих се да плача безспир..
Уморих се...
Но не се уморих да те търся...
Не ще се уморя да те чакам...
Ти си толкова далеч..
не виждаш сълзите ми..
не чувстваш болката в думите ми..
Не чуваш тихия ми стон...
Не чуваш зова ми... нали моя любов..
не виждаш, че си отивам малко по малко всеки ден...
Не виждаш...
не виждаш...
думите не стигат...
болката изгаря душата ми..
сърцето ми е въглен...
вече е късно...
аз не дишам...
моя любов...
но ще те чакам...
ще намерим път...
Всяка нощ преди да заспя..
аз се моля ти да ме обичаш...
не ме вини, не ме вини...
аз просто те обичам...
прости ми отново моя любов...

CaTwOMaN
11 Авг 2005 г.

71 гласувай
1044 прочитания
Коментари: 1
black_lady #1, 11 Авг 2005 г.
звучи така меланхолично... и все пак толкова искрено и красиво... казва много на читателите супер е!