Преди, когато поглеждах в очите ти,
виждах щастие, любов, мечти...
Но сега няма нищо останало,
нищо друго, освен моите собствени грешки,
взиращи се обратно в мен...
Всичко трябва да свърши!
Скоро ще разбереш,
че ние сме извън времето...
Изоставени, забравени, самотни...
И все по отдалечаващи се един от друг...
Оставени сме просто да наблюдаваме
как ще се развие всичко.
Но всичко се разпада:
Дори и хората, които никога не плачат.
И те все някога се пречупват...
Така стана и с нас!
Излъгах те!
Не разбираш ли?
Това е последната усмивка,
която ще поправя
само заради това, че съм с теб.
Саможертвата никога не е съзнателна...
Кажи ми моля те,
защо останах с теб?
Защо те обичам?
Защо ме обичаше?
Няма знаение какво казваш,
нито какво виждаш в мен.
За мен ти винаги ще си сляп...
Опитах се да се примиря,
да отговоря на твоята любов...
Но защо да те лъжа?
Просто изчезни...
Cold_Wind
26 Окт 2005 г.